Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 41

— Мис Трикси, това е един от новите служители.

— Хубаво, едричко момче — заключи мис Трикси и извърна секретиращия си взор нагоре към Игнациус. — Охранено…

— Мис Трикси е при нас повече от петдесет години. Това ще ви даде представа за удоволствието, което нашите служители изпитват от работата в „Панталони Ливай“. Тя е работила при покойния баща на мистър Ливай — много изискан възрастен джентълмен.

— Да, много изискан възрастен джентълмен — повтори мис Трикси, без изобщо да може да си спомни стария Ливай. — Той се отнасяше добре с мен. Винаги намираше блага дума.

— Благодаря ви, мис Трикси — намеси се бързо Гонзалес като конферансие, опитващо се да прекрати естрадно изпълнение, което се проваля с гръм и трясък.

— В компанията се говори, че за Великден ще ми дадат хубав варен свински бут. Дано! Съвсем забравиха пуйката ми за Деня на благодарността.

— Мис Трикси години наред е била опора на „Панталони Ливай“ — каза шефът на кантората, докато древната помощник-счетоводителка продължи да си бръщолеви за пуйката.

— Колко години вече чакам да ме пенсионират и всеки път казват, че ми оставала още една. Карат те да работиш, докато душа не ти остане! — изхриптя мис Трикси. После, загубила вече интерес към пенсионирането, добави: — Добре щеше да ми дойде тая пуйка.

Тя се зае да подрежда съдържанието на една от кесиите си.

— Може ли да започнете работа още днес? — попита Гонзалес.

— Струва ми се, че не сме обсъдили въпроса относно заплатата ми и така нататък. Това не се ли практикува в днешно време? — снизходително попита Игнациус.

— Ще се занимавате с архивата, защото имаме голяма нужда от човек там, и ще получавате по шейсет долара седмично. За дните, в които отсъствате по болест и други, ще ви се удържа от седмичното възнаграждение.

— Далеч под онова, което очаквах. — Игнациус се правеше на важен. — Имам клапа, която вследствие превратностите на съдбата, току-виж, ме приковала към легло дни наред. Още няколко привлекателни институции са в надпревара да се ползват от моите услуги. Най-напред тях трябва да имам предвид.

— Но, вижте — започна поверително завеждащият. — Ето, мис Трикси получава само четирийсет долара, въпреки че има известен трудов стаж.

— Да, доста похабена ми се вижда — отбеляза Игнациус, наблюдавайки как мис Трикси разстила съдържанието на кесията върху бюрото и как сортира отпадъците. — Не е ли попрехвърлила възрастта за пенсия?

— Шшшт! — изсъска Гонзалес. — Мисис Ливай не ни разрешава да я пенсионираме. Тя смята, че мис Трикси ще се чувства по-добре, ако поддържа активността си. Мисис Ливай е интелигентна, образована жена. Изкара и задочни курсове по психология! — Гонзалес изчака думите му да направят необходимото впечатление. — Но да се върнем към вашето положение. Имате голям късмет, че започвате със заплатата, която упоменах. Всичко това е част от програмата на „Панталони Ливай“ за привличане на млади кадри. За съжаление мис Трикси е била наета преди въвеждането на програмата, а същата не действа със стара дата, следователно не я засяга.