Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 39

Гонзалес тъкмо се канеше да потърси някъде там тампона за печат, когато вратата се отвори и тя се намъкна вътре, тътрейки платненките си по дървения под. Носеше със себе си още една кесия, която явно съдържаше подобен асортимент материали плюс канап, само дето най-отгоре й стърчеше и тампонът. Вече две-три години мис Трикси мъкнеше такива кесии със себе си и понякога натрупваше по три-четири до бюрото, без да разкрива никому било за какво са й необходими, било тяхното предназначение.

— Добро утро, мис Трикси — провикна се мистър Гонзалес с жизнерадостния си тенор. — Как сме тази сутрин?

— Кой? А, здрасти, Гомес — отвърна немощно мис Трикси и се понесе към тоалетната, сякаш променяше курса си спрямо посоката на вятъра. Мис Трикси никога не заемаше вертикално положение; тя и подът винаги се срещаха под ъгъл, по-малък от деветдесет градуса.

Гонзалес се възползва от изчезването й, за да си прибере обратно тампона, но установи, че той е покрит с нещо, което на мирис и допир приличаше на мазнина от пушена сланина. Докато го бършеше, се запита колко ли от другите служители ще се появят днес. Веднъж преди около година на работа дойдоха само той и мис Трикси, но това беше, преди компанията да отпусне по пет долара месечно увеличение на заплатите. И въпреки това служителите в „Панталони Ливай“ често напуснаха, без дори да му телефонират. Това бе една постоянна грижа и винаги след пристигането на мис Трикси той гледаше с упование към вратата, особено сега, когато трябваше да започне експедицията на пратките за пролетта и лятото. Ужасно се нуждаеше от още чиновници, това бе самата истина.

Внезапно съзря отвън, пред вратата, някаква зелена козирка. Да не би мис Трикси да е минала през фабриката и да е решила да се върне през главния вход? Типично в неин стил. Една сутрин отиде до тоалетната и късно същия следобед Гонзалес я намери на тавана във фабриката, заспала върху купчина плат.

Вратата се отвори и в канцеларията влезе един от най-огромните мъже, които беше виждал. Той махна зелената си шапка и отдолу се показа гъста черна коса, наплескана плътно с вазелин така, че да залепне за черепа в стила на 20-те години. А след като и палтото му се свлече, мистър Гонзалес съзря обръчи сланина, натъпкани в тясна бяла риза и разделени по вертикала от широка вратовръзка на цветя. По мустаците явно също можеше да се открие вазелин, защото лъщяха доста ярко. Имаше невероятни синьо-жълтеникави очни, изпъстрени с възможно най-фини розови венички, наподобяващи милиметрова хартия. Гонзалес се замоли едва ли не на глас този бегемот да е кандидат за работа. Беше зашеметен и слисан.