Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 42

— Не бих искал да ви разочаровам, сър, но тази заплата ми се струва недостатъчна. В момента един петролен магнат развява хилядарки пред носа ми, опитвайки се да ме съблазни, за да му стана личен секретар. Аз пък от своя страна се мъча да реша дали мога да приема материалистката философия на този човек. Но май в края на краищата ще му кажа „да“.

— Ще включим и двайсет цента дневно за транспорт! — замоли се мистър Гонзалес.

— Е, това променя нещата — склони Игнациус. — Временно ще приема този пост. Трябва да си призная, че „Панталони Ливай“ твърде ме привлича.

— Ах, това е чудесно! — възкликна Гонзалес. — Много ще му хареса тук, нали, мис Трикси?

Но тя бе толкова заета с отпадъците си, че не отрони и стон.

— Намирам за необичаен факта, че дори не ме попитахте за името ми — изсумтя Игнациус.

— О, боже мой! Съвсем забравих! Как се казвате?

Този ден се появи само още една служителка — стенографката. Някаква жена телефонира и си призна, че е решила да напусне и да стане безработна. А останалите изобщо не се и обадиха в „Панталони Ливай“.

IV

— Я да ги махнеш тия очила! Как, по дяволите, успяваш да видиш боклука?

— Кой пък е седнал да ти гледа боклука?

— Джоунс, казах ти да махнеш цайсите!

— Те цайсите да си седят. — Джоунс халоса метлата в един от столовете на бара. — За двайсе долара на седмица… тва тука да не ти е плантация?

Лана Лий върза ластик около пачката банкноти и започна да прави купчинки от монетите, които вадеше от касата.

— Престани да блъскаш метлата в бара! — кресна тя. — По нервите ми лазиш, да те вземат мътните!

— Ако искаш да ти метат тихо, вземи си бабичка. Аз си мета по младежки.

Метлата още няколко пъти се блъсна в бара. А после заедно с облака дим тръгна из помещението.

— Да кажеш на клиентите си, че тия пепелници са да тръскат в тях и че на тоя, дето ти бачка тука, не му плащаш и минималната надница. Току-виж, почнали да гледат къде тръскат.

— Ти, момче, се радвай, че и тая възможност съм ти дала — отвърна Лана Лий. — В днешно време има сума ти безработни негри!

— Така ли? Ама сума ти негри стават и скитници, като скиват кви надници им бутат. Все си мисля, че ако си негър, по-гот е да си скитник.

— Благодари се ти, че бачкаш.

— Ааа, всяка вечер падам на колене!

Метлата се блъсна в една маса.

— Кажи, като си готов с метенето. Има да ми свършиш една малка работа.

— Работа ли? Ха! Аз пък все си мислех, че работата е да чистим и да бришем! — Джоунс избълва кълбест облак. — Та кво си измислила сега?

— Слушай, Джоунс! — Лана Лий изсипа купчинка монети в чекмеджето на касата и записа някаква цифра върху лист хартия. — Достатъчно е само да звънна в полицията и да им кажа, че си без работа. Ясно ти е, нали?

— Аз пък ще им рекна, че „Нощна веселба“ си е чисто и просто бардак. Ама че в капан се хванах, като дойдох да бачкам тука! Уау! Чакай само да ми падне нещо като доказателство. Тогава как ще се разплямпам в полицията, ако знаеш…

— Затваряй си устата, ей!

— Времената се меняват — заключи Джоунс и си намести очилата. — Ти негрите вече не можеш ги уплаши. Ше взема да накарам да ти се наредят пред вратата, да ти чупират клиентелата и после хоп! — в новините по телевизията. Достатъчно лайна сме яли вече, че да седне някой за двайсе долара да ти се натиска. Писна ми! Или скиториш, или бачкаш под минималната надница. Друг си намери да ти я върши работата.