Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 34

— Какъв е тоя шум? — попита жената от щанда за сладкарски изделия управителя.

— Дошъл е и тази вечер — отвърна той, като посочи масивния силует в залата близо до екрана. Той се устреми към предните редове, където писъците ставаха все по-пронизителни. Страхът им се беше уталожил от само себе си, но сега децата участваха в състезание по надвикване. Заслушан в сопрановите изстъпления и кикота на дребосъците, Игнациус тайничко им се наслаждаваше от мрачната си „бърлога“. С няколко леки заплахи управителят укроти предните редове, а сетне погледна към средата, където самотната фигура се извисяваше като гигантско чудовище над малките главички, но бе удостоен единствено с надут профил. Искрящите изпод зелената козирка очи следваха актрисата по широкия екран и влязоха заедно с нея в цирковата палатка.

Известно време Игнациус запази относително спокойствие, откликвайки от време на време с някое и друго изсумтяване на фабулата, която не търпеше никакво развитие. И изведнъж, сякаш всички актьори, участващи във филма, се накачулиха по жиците. На преден план върху един трапец стоеше самата главна героиня. Тя се полюляваше напред-назад с валсова стъпка, а в един огромен близък план лицето й разцъфна в усмивка. Игнациус внимателно огледа дали по зъбите й няма дупки или пломби. Онази изпъна единия си крак. Игнациус светкавично огледа очертанията му, като търсеше с очи структурни дефекти. Актрисата запя как трябвало да се опитваш пак и пак, докато успееш, а Игнациус потрепери в мига, в който философският замисъл на стиховете му стана ясен. Той внимателно огледа как се е заловила за трапеца с надежда, че камерата ще улови последния й скок към прахоляка, толкова далече долу.

При втория рефрен всички запяха дружно, усмихваха се и съблазнително споменаваха все за крайния успех, като същевременно се въртяха, люлееха, отблъскваха се и се издигаха нагоре.

— О, небеса! — ревна Игнациус, който не бе в състояние повече да се владее. Пуканките се разсипаха по ризата му и се сбраха в гънките на панталоните. — Какъв ли изрод е произвел тази отврат?!

— Млъквай! — обади се някой зад него.

— Погледнете само тези хилещи се слабоумия! Ех, защо не можеха всички тия жици да се скъсат! — Игнациус разтърси последния си пакет, в който подръннаха няколко останали зрънца царевица. — Слава богу, че свърши този кадър!

Когато стана ясно, че сега пък предстои да се развихри любовна сцена, той се изтръгна от стола и се понесе към щанда за сладкарски изделия, за да си купи още пуканки, но тъкмо когато се връщаше, за да си седне, двете големи розови фигури се канеха да се целунат.

— Вероятно имат лош дъх — обяви Игнациус над главите на децата. — Не ми се ще дори да си помисля за ужасните места, в които тези усти са се врели!

— Трябва да направиш нещо — обърна се жената от щанда за сладкарски изделия към управителя. — Тая вечер е по-неудържим от когато и да било!