Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 33

V

Когато Фортуна те завърти надолу, иди на кино и изстискай нещо повече от живота! Игнациус за малко да си каже това, но си припомни, че ходеше на кино почти всяка вечер, независимо накъде въртеше колелото си Фортуна.

Той седеше в напрежение сред мрака на „Притания“ само на няколко реда от екрана, тялото му изпълваше неговото място, но се разстилаше и на съседните две седалки. На тази отдясно беше настанил палтото си, три шоколадчета и два пакета пуканки за всеки случай, с прилежно прегънати горни краища, за да се съхранят пуканките топлички и хрупкави. Довърши пакета, от който си похапваше, докато съзерцаваше унесено рекламите на филмите, включени в следващите програми. Единият обещаваше да е толкова лош, че положително след няколко дни щеше отново да го доведе в „Притания“. Широкият екран се обля в ярки цветове, лъвът ревеше ли, ревеше и заглавието на тази ексцесия проблесна пред необикновените му синьо-жълтеникави очи. Лицето му застина, а пакетът с пуканки започна да се тресе. При влизането си в киното той внимателно беше закопчал двата наушника на върха на шапката си и сега пронизителните звуци на мюзикъла нападнаха оголените му уши от всичките възможни високоговорители. Слушайки музиката, той разпозна две нашумели песни, към които хранеше отявлена неприязън, и внимателно се зачете в началните надписи с надеждата да открие имената на изпълнители, които по принцип го отвращаваха.

Когато надписите свършиха и Игнациус бе вече отбелязал, че неколцина от актьорите, композиторът, режисьорът, дизайнерът на прическите и помощник-продуцентът бяха все хора, чиито творчески напъни вече нееднократно му бяха нанасяли обиди, на екрана просветна кадър, в които всички от масовката се мотаеха около една циркова палатка. Той усърдно огледа цялата тълпа и откри главната героиня, застанала недалеч от някакъв атракцион.

— О, боже мой! — простена. — Ето я и нея!

Децата, заели по-предните редове, се обърнаха да го изгледат, но Игнациус не ги забеляза. Синьо-жълтеникавите очи следяха движенията на героинята, която весело носеше ведро с вода на, както впоследствие се оказа, своя слон.

— Очертава се да е дори по-лошо, отколкото очаквах! — добави Игнациус, щом съгледа слона.

Той допря празния пакет от пуканки до сочните си устни, наду го и зачака, а очите му искряха от отраженията на цветовете. На екрана цигулките се смесиха с боя на тимпаните. Главната героиня и Игнациус отвориха уста едновременно — тя, за да запее, а той, за да простене. Две треперещи ръце гръмко се засрещнаха в мрачината. Пликът от пуканките експлодира с трясък. Децата изпищяха.