Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 36

— Да кажа три пъти „Аве Мария“ и веднъж „Отче наш“.

— И нима това е всичко? — Игнациус простена. — Призна ли му какво си сторила? Каза ли му, че си възпряла създаването на изумително прекрасно критическо произведение?

— Ходих на изповед, Игнациус! И всичко казах на отчето. А той ми вика: „Не ми се вижда ти да си виновна, чадо мое. Мене ако питаш, малко си се подхлъзнала по мократа настилка и това е.“ Та рекох му аз и за тебе. Викам му: „Момченцето ми вече пет години си я пише тая историйка, а ме кори, че аз съм го спирала да си драскоти по тетрадките!“ А отчето ми вика: „Така ли? Не ми се вижда туй, дето го е записал, да е много важно. Ти му кажи да се маха от къщи и да върви на работа.“

— Нищо чудно, че съвестта не ми позволява да субсидирам църквата! — Игнациус се оригна. — С камшици е трябвало да те налагат, и то там, в изповедалнята!

— Слушай, Игнациус, утре ще се опиташ някъде другаде. Колко свободни места има в тоя град! Говорихме си с мис Мари-Луиз, дето работи в „Джърман“. Та тя има едно сакато братче, със слухов апарат. Нещо там недочува, нали разбираш? Та той си намерил добра работа във фирмата „Гудуил индъстрис“.

— И аз ли да опитам там?

— Игнациус! Та те назначават само слепи хора и кретени, да правят метли и други такива неща.

— Уверен съм, че тези хора ще се окажат добри колеги.

— Я да хвърлим едно око на днешния вестник. Може пък да са обявили някое хубаво местенце.

— Ако утре пак ще трябва да изляза, то знай, че няма да напусна дома си толкова рано! Днес, докато бях в центъра, напълно ми липсваше чувството за ориентация.

— Та ти излезе чак на обед!

— А се оказа, че при все това не функционирам както трябва. Нощес едва преживях страданието на няколко кошмара. Събудих се целият натъртен и фъфлех.

— Чуй, чуй! Всеки ден я виждам тази обява — рече мисис Райли, като държеше вестника досами очите си. — „Спретнат, трудолюбив човек…“

— Това за „трудолюбивия човек“…

— „Спретнат, трудолюбив човек, съвестен и способен…“

— Спокоен бе, жена! Я ми го дай — изкомандва Игнациус и измъкна вестника от ръцете на майка си. — Колко жалко, че не си могла да завършиш образованието си!

— Татко ми беше толкова беден!

— Моля ти се! В момента не съм в състояние отново да изслушвам тази покъртителна история! „Спретнат, трудолюбив, съвестен и спокоен!“ Мили боже! Що за чудовище търсят? Опасявам се, че никога не ще мога да работя за концерн, използващ подобен светоглед.

— Прочети и останалото, гълъбче.

— „Чиновническа работа. 25–35 годишен. За подаване на документи: ПАНТАЛОНИ ЛИВАЙ, Индъстриъл канал енд ривър, между 8:00 ч. и 9:00 ч. всеки ден.“ Ясно, това отпада. Никога не ще успея да стигна чак дотам преди девет часа.

— Раничко ще трябва да ставаш, ако ходиш на работа, миличко.

— Не, майко! — Игнациус захвърли вестника върху печката. — Твърде високо съм си настроил мерника. Не бих могъл да издържа на подобен вид работа. Мисля, че нещо от сорта на раздавач ще е далеч по-приемливо.