Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 35

Управителят въздъхна и тръгна към Игнациус, който мърмореше:

— О, боже мой, езиците им положително вече са опипали всички пломби по разкапаните им зъби!

Трета глава

I

Игнациус се олюляваше по тухлената пътечка към къщи, изкачи с мъка стъпалата и позвъни. Един клон от мъртвото бананово дърво бе издъхнал и се беше свлякъл върху багажника на плимута.

— Игнациус, чедо! — възкликна мисис Райли, като отваряше вратата. — Какво се е случило? Имаш вид на умирающ!

— Клапата ми се затвори в трамвая.

— Оле божке, влизай бързичко на топло!

Игнациус окаяно се затътри към кухнята и се сгромоляса в един стол.

— Кадровикът в застрахователната компания се държа направо обидно с мен.

— И не те ли назначи?

— Разбира се, че не.

— Какво стана?

— Предпочитам да не го обсъждаме.

— А ходи ли на другите места?

— Явно е, че не съм. Нима ти се виждам в състояние да привлека вниманието на перспективния работодател? Взех съвсем правилното решение да се прибирам час по-скоро у дома.

— Не се натежавай, гълъбче.

— Да се натежавам ли? Че аз, струва ми се, никога не се чувствам „натежал“!

— Е, хайде, гълъбче, не се заяждай. Ще си намериш ти хубава работа! Че нали едва от няколко дни търсиш? — рече майка му и го погледна. — Игнациус, ти с шапката ли беше, докато говори с човека от застрахователната компания?

— Естествено! Канцеларията му не беше отоплена както трябва. И просто не разбирам как служителите на тази компания успяват да останат живи и здрави, щом всеки ден са изложени на такъв студ! А и освен това на всички тези луминесцентни тръби, които им сваряват мозъците и ги заслепяват. Там въобще не ми хареса! Опитах се да разясня на кадровика неудобствата на помещението, но той не прояви никакъв интерес. Държеше се враждебно! — Игнациус чудовищно се оригна. — Все пак предупредих те, че така ще стане, нали? Аз съм един анахронизъм! Хората го разбират и се чувстват оскърбени.

— Горе главата, гълъбче!

— Горе главата ли? Кой вечно пръска из мозъка ти семената на подобни противоестествени премъдрости?

— Мистър Манкузо.

— О, боже мой! Как не се досетих? И той ли е образецът на човека с вдигната глава?

— Трябва да чуеш цялата история за туй как живее клетият човечец! Трябва да чуеш как оня сержант в участъка го…

— Занемей! — Игнациус захлупи едното си ухо и удари по масата с юмрук. — За него повече ни думичка не ще изслушам! Векове наред именно манкузовците са причинявали войни и са разпространявали зарази по света! И ето че злодейският дух на този човек внезапно облада и нашия дом! Той се е превърнал в твой Свенгали.

— Игнациус, я стига!

— Никакво „горе главата“! Оптимизмът ме отвращава! Перверзия от най-чиста проба! След грехопадението човекът във вселената е обречен на нещастие!

— Аз не съм нещастна!

— Си!

— Не, не съм!

— Охо, и още как!

— Игнациус, не съм нещастна! Иначе щях да ти кажа.

— Ако аз бях унищожил частна собственост в пияно състояние и като резултат захвърлил детето си на вълците, щях горко да се бия в гърдите и да ридая! Щях да падна на колене и да моля за прошка, докато кръв не покапеше от тях! А между впрочем, какво наказание ти наложи свещеникът за извършения грях?