Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 32

— Направо ме изкарваше извън нерви, като свиреше с оная китара из цялата ми къща. Ако наистина има пари, както казваш, май трябваше за нея да се ожениш. Можехте да се настаните някъде двамцата и да си направите едно хубаво бебче.

— Да вярвам ли, че от устата на собствената ми майка излизат такива гнусни мерзости?! — изрева Игнациус. — Бягай да ми приготвиш нещо за вечеря. Трябва да бъда в киното навреме. Ще дават един цирков мюзикъл, някакво прехвалено изстъпление, което от доста време искам да видя. Утре ще прегледаме обявите.

— Толкова съм горда, че най-накрая ще работиш! — разчувства се мисис Райли и целуна сина си някъде из влажните мустаци.

IV

— Я го пък това бабе! — изсумтя наум Джоунс в един момент, когато автобусът внезапно подскочи и го отхвърли към жената, седнала до него. — Мисли си, че щом съм черен, ей сега ще я изнасиля! За малко да си изсипе задника през джама! Уау! А аз никого не изнасилвам!

Той дискретно се отмести от нея, кръстоса крак връз крак и съжали, че в рейса не се пуши. Зачуди се кой ли ще е дебелакът със зелената шапка, дето се беше появил изневиделица и се разнасяше из целия град. Къде ли щеше да се мерне сега дебелогъзият му лигльо? Като някакъв призрак изникваше тоя образ!

„Ше му рекна на полцая, че на сметка съм се цанил, само и само да не се лепне пак за мене; ще му рекна и че съм попаднал на едни разбрани хора и че те от човещина ми плащат чак по двайсе долара на седмица. Той ще каже: «Много хубаво, момче. Радвам се, че се поправяш.» Аз пък ще му рекна: «Така е!» А той ще каже: «Е, сега и член на обществото, току-виж, си станал.» Ама ще си му го рекна аз: «Ами да, уредих си хем негърско бачкане, хем негърска заплата! Член съм, и още как! Негро и половина! Не скитник, просто негър.» Уау! «Че то разликата е от земята до небето!»“

Възрастната жена подръпна въженцето на звънеца и стана от мястото си, като се мъчеше съвсем съзнателно да избегне какъвто и да е контакт с анатомията на Джоунс, който състрадалчески я наблюдаваше иззад безпристрастието на тъмнозелените си очила.

— Гледай я пък тая! Мисли си, че имам сифилис плюс туберкулоза и че ей сега ще я разпоря с някой бръснач и ще й дигна чантата! Уау!

Слънчевите очила проследиха жената как слезе от автобуса и как се смеси с тълпата на спирката. Някъде най-отзад сред скупчилата се навалица се развихряше препирня. Един мъж атакуваше с вестника си друг — червенобрад и по бермуди. Тоя с брадата му се видя познат и Джоунс се почувства неловко. Най-напред фантомът „Зелената шапка“, сега пък не можеше да се сети кой е този…

Извърна погледа си от прозореца в момента, в който червенобрадият побягна, и отвори списанието „Лайф“, което Дарлин му беше дала. Е, тя поне се бе държала добре с него в „Нощна веселба“. Дарлин бе абонирана за „Лайф“, за да се усъвършенства, и бе намекнала, че и той би могъл да се възползва. Опита се да задълбае в уводната статия за американската намеса в Далечния изток, но някъде по средата спря и се зачуди как ли подобно нещо ще помогне на Дарлин да стане танцьорка на екзотични танци, което тя непрекъснато подмяташе, когато си говореха. Започна да си разглежда рекламите, защото единствено те му бяха интересни в списанията. А в това нямаха грешка! Допадаше му рекламата на застраховки живот „Етна“ — чудесен нов дом и семейството, което току-що се бе сдобило с него. А мъжете от онази на лосиона за след бръснене „Ярдли“ изглеждаха свежи и богати. Ето така можеше да му помогне това списание. Искаше да изглежда, ама точно като тия мъже!