Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 246

— Не е за вярване, нали? А като си помисля, че години наред противостоях на твойта мъдрост!

— В Ню Йорк ще бъде фантастично! Честна дума!

— Горя от нетърпение! — рече Игнациус, прибавяйки към багажа си шала и сабята. — Статуята на свободата, Емпайър Стейт Билдинг, бродуейска премиера с любимите ми звезди от мюзикхола. А и как само ще си бъбрим в Гринич Вилидж с разни предизвикателни съвременни умове на чашка еспресо!

— Ти най-сетне започваш да идваш на себе си! Ей богу! Направо не мога да повярвам на всичко онова, което чух в колибата ти тази вечер! Ние ще продължим да работим върху твоите проблеми. Навлизаш в съвсем нова и животворна фаза. Край на бездейността ти! Да, то се вижда! То се чувства! Какви величави мисли ще забликат от тази глава, когато най-сетне я очистим от паяжините, табутата и всички най-различни патерици!

— Един господ знае какво ще стане — отвърна Игнациус безучастно. — Но сега трябва да тръгваме. Веднага! Ще те предупредя, че е възможно майка ми всеки момент да се завърне. Видя ли я отново, състоянието ми ще се влоши ужасно. Налага се да офейкаме!

— Игнациус, недей да подскачаш из цялата къща. Успокой се! Най-лошото е вече зад гърба ни.

— Не, не е — бързо каза той. — Майка ми, току-виж, се завърнала с бандата си. Ех, да можеше да ги видиш. Бели супремацисти, протестанти, а и още по-калпави от тях. Чакай да взема лютнята и тромпета. А листовете събрани ли са вече?

— Това тук е направо фантастично! — възкликна Мирна, като посочи листа, с който си вееше. — Бисери на нихилизма!

— Това е само малка частица от цялото.

— Нима не ще оставиш на майка си някое ожесточено писмо или някой изразителен протест, да речем?

— Едва ли си струва труда. Седмици ще минат, докато успее да го схване. — Игнациус гушна лютнята и тромпета под едната си мишница, а сака — под другата. — Моля те, недей изпуска тази папка. Тя съдържа „Дневника“, една уникална социологическа идея, върху която работех доскоро. От всичките ми творения това е с най-голяма покупателна стойност. Великолепни кинематографични възможности, особено ако попадне в ръцете на някой Уолт Дисни или Джордж Пал!

— Игнациус! — Мирна се спря на прага, както беше натоварена с листата, а миг преди отново да проговори, раздвижи безцветните си устни, сякаш формулираше някакво обръщение. Уморените й, упоени от магистралите очи потърсиха Игнациус през искрящите си „лупи“. — Това е знаменателен момент! Чувствам се така, сякаш избавям някого!

— Избавяш, избавяш. А сега се налага да отлитаме. Моля те! По-късно ще си бъбрим. — Игнациус се заклатушка стремително напред, провря се покрай нея, стигна до колата, отвори задната врата на малкото рено и се възкачи връз купищата афиши и памфлети, които покриваха задната седалка. Автомобилчето миришеше на вестникарска будка. — Побързай! Не разполагаме с време да устройваме отпред tableau vivant.

— Ама… ама… ти наистина ли смяташ да седиш отзад? — попита Мирна, като изсипа хартиения си товар през задната врата.