Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 244

Мирна очевидно беше доста коравосърдечна по отношение на човешките съдбини в Манхатън.

— Не те обвинявам! — развика се Игнациус. — Тази телеграма беше ужасна! Помрачена фантазия! Седмици наред съм в глъбините на депресия. След всички тези години на преданост към майка ми тя реши да се омъжи и иска да ме отстрани от своя път. Трябва да тръгваме! И секунда повече не мога да издържам в тази къща!

— Какво?! Нея пък кой ще я вземе?

— Слава богу, че разбираш! Сама виждаш колко нелепо и абсурдно стана всичко.

— Къде е тя? Искам просто схематично да й изложа какво ти е причинила.

— Отишла е някъде да й вземат неуспешни кръвни проби. Повече не желая да я видя!

— Така и предполагам. Клетичкият! И какво правеше, Игнациус? Излежаваше се в стаята си и тъпееше, така ли?

— Да. Седмици наред. Бидох обездвижен от невротична апатия. Помниш ли писмото с налудностите за арестуването и катастрофата? Написах го, когато майка ми за първи път се срещна с онзи покварен старец. От този момент нататък психическото ми равновесие започна да се руши. И оттогава движението бе все надолу, като достигна кулминацията си в шизофренията около Партията на мира. Табелките отвън бяха физическа изява на душевните ми терзания. Психотичният ми копнеж за мир без съмнение бе подсъзнателно стремление към прекратяването на враждите, които съществуваха в този малък дом. Мога само да ти бъда признателен, че проникновено съумя да анализираш налудния ми свят, въплътен в писмата. Слава богу, че те бяха сигнали за помощ, записани в шифър, който си успяла да разчетеш.

— По теглото ти мога да се досетя колко бездеен си бил.

— Наддавах килограм след килограм, като лежах от сутрин до вечер и дирех изцеление и сублимация в храната. Трябва да бягаме! Да напуснем този дом! Той предизвиква ужасяващи асоциации.

— Преди доста време ти казах да се махнеш оттук. Хайде, давай да ти опаковаме багажа. — Монотонният глас на Марина ставаше все по и по-ентусиазиран. — Фантастично! Знаех си аз, че рано или късно ще трябва да избягаш, за да съхраниш психическото си здраве.

— Ех, ако те бях послушал по-рано, нямаше да преживея този ужас! — Игнациус прегърна Мирна и яко притисна и нея, и китарата й към стената. Той виждаше, че тя не е на себе си от радост, задето е открила една справедлива кауза, една история на заболяването, едно ново движение. — За теб ще се намери място в рая, хубостнице моя! А сега трябва да офейкваме!

Той се опита да я извлече през входната врата, но тя попита:

— Някакъв багаж няма ли да вземеш?

— О, разбира се. Тук са всичките ми бележки и набързо нахвърляни писания. В никакъв случай не бива да допускаме те да попаднат в ръцете на майка ми. От тях тя може да изкара цяло състояние. А това вече ще е прекалена ирония на съдбата! — Отидоха в стаята му. — Между другото трябва да те известя, че майка ми се удоволства в съмнителното ухажване на един фашист.