Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 245

— О, не!

— Да! Погледни това. Представи си само как са ме изтезавани!

Той подаде на Мирна един от памфлетите, които майка му беше пуснала под вратата на стаята. „Съседът ви наистина ли е американец?“ Тя прочете бележката, изписана в полето на обложката: „Прочети го, Айрини. Хубаво е. Към края има няколко въпроса, дето можеш да ги зададеш на твоето момче.“

— О, Игнациус! — простена Мирна. — Какво точно беше?

— Травмиращо, пък и кошмарно! Мисля, че понастоящем те нейде шибат ли, шибат с камшика някой от по-умерените, когото тази заран в бакалницата майка ми е дочула да говори в полза на Обединените нации. Цял ден си мърмореше за този инцидент. — Игнациус се оригна. — Преживях цели седмици на ужас!

— Толкова е необичайно, че майка ти я няма! Мотаеше се тук през цялото време. — Мирна окачи китарата върху таблата и се изопна на леглото. — Тази стая. Тук ние празнично ликувахме, открехвахме един пред друг умовете и душите си, съчинявахме манифести против Талк. А мошеникът сигурно все още се шляе из университета.

— И аз така предполагам — отвърна разсеяно Игнациус. Искаше му се Мирна да стане от леглото. Скоро съзнанието й щеше да започне да се открехва и за по-други нещица. Освен това трябваше да напуснат тази къща. Той търсеше из килера сакчето, което майка му беше купила за злополучния му еднодневен престой в един детски лагер, когато беше на единайсет години. Риеше из купчината жълтясали гащи, подобно на куче, което драпа за някой кокал, и ги запращаше зад гърба си, където те се трупаха на дъгообразна купчина. — Навярно ще е най-добре да се надигнеш, моя малка теменужке. Листове трябва да се събират, записки трябва да се окомплектоват. Би могла да погледнеш под леглото.

Мирна връткаво се изхлузи от овлажнените чаршафи с думите:

— Много пъти се опитвах да опиша на приятелите си от кръжока по групова терапия как чезнеш тук, потънал в работа, откъснат от обществото. Необикновен, средновековен разум в своята обител!

— Не ще и съмнение, че им е било интересно — промърмори Игнациус. Беше намерил сака и сега го пълнеше с чорапите, разхвърляни по пода. — Скоро ще могат да ме съзрат в плът и кръв!

— Чакай да видиш само, като чуят оригиналните мисли, които бликат от устата ти!

— Ааахм! — прозина се Игнациус. — А може би моята майка ми стори неоценима услуга, като реши да се омъжи повторно. Едиповите окови започваха буквално да ме смазват. — Запрати и йо-йо-то в сака. — Видно е, че си пресякла Юга невредима.

— Нямах и минутка, за да спирам пътьом. Почти трийсет и шест часа давай газ, давай газ, давай газ… Мирна трупаше на купчина листовете от бележник. — Снощи спрях да вечерям в една кръчмичка за негри, но не ме обслужиха. Мисля, че китарата ми ги отблъсна.

— Само това ще е била причината. Взели са те за някаква планинка дървенячка и певица. Аз имам известен опит с тези хора. Те са доста ограничени.

— Направо не мога да повярвам, че наистина те измъквам от този бордей, от тази помийна яма!