Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 242

О, Фортуна, ти, мискинке недна!

И ето сега той се клатушкаше из малката къщурка като една безкрайно удобна мишена. Плещестите мъжаги, които тази болница бе наела, до един бяха устремили взор право в него. Игнациус Райли, изкуственият гълъб… Майка му с положителност бе отишла на някоя от боулинговите си вакханалии… От друга страна, камионът с решетките дори в момента може би набираше скорост към Константинопъл стрийт…

Бягство! Бягство!

Игнациус отвори портфейла си. Трийсетте долара, явно конфискувани от майка му в болницата, ги нямаше. Погледна часовника на стената. Наближаваше осем. Къде в дрямка, къде в издевателства над ръкавицата следобедът и вечерта бяха минали доста бързо. Игнациус взе да търси из стаята си, замяташе листовете от бележник, газеше ги, измъкваше нови и нови изпод леглото. Най-накрая изнамери няколко разпръснати монетки, започна да обработва бюрото и оттам изскочиха още няколко. Общо наброяваха шейсет цента — сума, която намаляваше и блокираше пътищата за бягство. Поне можеше да намери безопасно прибежище за останалата част от вечерта — „Притания“. А след като затвореха киното, щеше да мине по Константинопъл стрийт, без да се спира, за да види дали майка му не се е върнала.

В стаята се завихряше безумието на преобличане през куп за грош. Червената бархетна нощница излетя нагоре и се овеси върху полилея. Той натъпка пръстите на краката си в ботушите за сафари и скочи, доколкото това беше по силите му, в туидените панталони, които едва-едва успя да закопчее в кръста. Ризата, шапката, палтото Игнациус нахлузи като насън и се завтече към вестибюла, като се блъскаше в тесните очертания на стените. Вече бе досами прага на входната врата, когато кепенците внезапно изтрещяха под нанесените им три гръмки удара.

Мистър Ливай ли се върна? Клапата изпрати сигнал за помощ, който беше прихванат от ръцете му. Той зачеса бабунките по лапите си и започна да занича през кепенците, очаквайки да съзре неколцина от косматите биячи на болницата.