Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 202

— Не можем я търпя повече тая кухня — оплака се Фрида. — И ние сме хора я! — Тя леко халоса Игнациус по корема с опакото на ръката си. — Тебе май са те зарязали бе, демби.

— Какво по-точно имате предвид? — високомерно попита Игнациус.

— Май не си падат много-много по костюмчето ти — заключи Лиз.

— Простете, дами. Налага се да тръгвам.

— Ей, я не си отивай, дебелак! — обади се Бети. — Все ще те покани някой. Не ги ли виждаш, че се правят на мотики? Я да не се предаваш! Те и на собствените си майки ги погаждат тия номера.

Точно в този миг в салона се появи Тими, който незабелязано се бе измъкнал и бе отишъл отново до бараката да си потърси гривничката, пък и с надеждата, че там отново може да му се случи нещо верижно. Той се зарея към Игнациус и с копнеж попита:

— Искаш ли да потанцуваме?

— Ето! Видя ли? — възкликна Фрида.

— Е това ми се ще да го изгледам! — провикна се Лиз. — Я изиграйте нещо адско! Хайде де! Ще взема една метла и тя ще ни е за върлина.

— О, боже мой! — стъписа се Игнациус. — Моля ви! Аз не танцувам!

— Ууу, хайде де! — подкани го Тими. — Ще те науча. Аз ще водя.

— Я започвай, тлъста свиньо! — заплаши го Бети.

— Няма! Това не би било възможно. Ами сабята? Ами престилката? Някой ще пострада. Аз дойдох тук, за да говоря, а не за да танцувам! Пък и не танцувам! Изобщо не танцувам! Откакто съм се родил, не съм танцувал!

— Е, сега ще си оттанцуваш! — озъби му се Фрида. — Да не искаш да наскърбиш моряка?

— Аз не танцувам! — изкрещя Игнациус. — Никога не съм танцувал и нямам никакво намерение да започвам с един пиян и извратен тип!

— Еее, не се дръж толкова по мъжки де! — натъжи се Тими.

— Чувството ми за равновесие открай време е под средно допустимото — обясни Игнациус. — Ще се стоварим на пода във вид на купчина изпотрошени кости, а на този умопомрачен флотилец му предстои осакатяване или нещо още по-страшно.

— Бе дебелакът май не е наш човек — обърна се към приятелките си Фрида. — Нали така?

Тя само им намигна и трите заедно го нападнаха. Едната уви плоския си като дирек крак около неговия, другата го изрита зад коляното, а третата го блъсна назад към каубоя, който съвсем близо до тях кършеше пирует след пирует. Игнациус го сграбчи, за да се закрепи някак, а злочестият каубой, който беше изтръгнат от обятията на ужасения Дориан, се стовари на земята. В същия миг вилката отскочи от плочата и музиката спря. Но на нейно място екнаха писъците и виковете на гостите.

— О, Дориан, махни го този! — паникьоса се един от изисканите гости.

Неколцина се скупчиха в един ъгъл, а в салона отекна металният звън на пръстените, гривните и копчетата за ръкавели.