Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 200

— Трябва да туриш край на всичко това! — кресна Игнациус към Дориан, който намигаше на каубоя. — Не стига, че ставам свидетел на най-нечувани омерзения спрямо добрия вкус и благоприличието, а и започвам да се задушавам от вонята на жлезистите секрети и одеколоните!

— Ууу, я не ставай досадна! Хората се забавляват!

— Наистина много съжалявам — започна Игнациус делово, — но аз дойдох тук тази вечер с възможно най-сериозни намерения. Има едно момиче — една безочлива хубостница, една нагла блудница, за която трябва добре да се погрижим. А сега изключи оскърбителната музика и укроти тези содомити. Трябва да погледнем на нещата така, както са поставени.

— Пък аз мислех, че ще си по-забавен! Ако смяташ да се държиш все така просташки и да си толкова кошмарен, по-добре си тръгвай.

— Не, няма да си тръгна! Никой не е в състояние да ме разубеди! Тишина! Тишина! Тишина!

— О, божичко! Ама ти сериозно си си наумил това, така ли?

Игнациус остави Дориан, втурна се в салона, като разбута елегантните гости и изключи грамофона. В момента, в който се обърна, той беше посрещнат от някакво подобие на бойния вик на апачите:

— Побъркан тип!

— Нима това беше обещанието на Дориан?!

— Ех, тази фантастична Лина!…

— Та одеянията му са гротескни! И що за обеца?! О, всемогъщи!

— Любимата ми песен!

— Ужас!

— Какъв невероятен обем!

— Такава чудовищна грамада!

— Кошмар! Истински кошмар!

— Тишина! — прогърмя гласът на Игнациус над възмутения брътвеж. — Приятели мои, аз дойдох тук тази вечер, за да ви покажа как вие можете да спасите света и да въдворите мир!

— Ама той наистина бил побъркан!

— Дориан, що за нелепа шега!

— За бога, този откъде се взе?

— Поне мъничко да беше симпатичен!

— И е мръсен!

— И потискащ!

— Я някой пак да пусне онази сладка плоча!

— Нима не съзирате предизвикателството, което се е изпречило пред вас? — продължи Игнациус с пълна сила на звука. — Ще вложите ли индивидуалния си талант за спасението на света, или просто ще обърнете гръб на брата човек?!

— О, какъв ужас!

— Ама хич не е забавен!

— Продължи ли тази просташка тирада, ще се наложи да си тръгна.

— Пълна липса на вкус!

— Я някой пак да пусне плочата! Милата ни, скъпа Лина!

— Къде ми е мантото?

— Я да идем в някой шикозен бар!

— Виж, разлях мартинито по най-превъзходното си сако!

— Я да идем в някой шикозен бар!

— Днес светът е в състояние на зловещо безпокойство! — дереше се Игнациус в ответ на мяукането и съскането. Той направи кратка пауза, за да надзърне в джоба си към бележките, които бе нахвърлил върху лист от бележник. Но вместо него измъкна намачканата и опърпана снимка на мис О’Хара. Неколцина от гостите я забелязаха и се изкикотиха. — Трябва да предотвратим настъпващия апокалипсис! Трябва да отвърнем на огъня с огън! Именно затова се обръщам към вас!