Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 203

— Хей, ама ти изстреля на пода каубойската кучка като кегла бе! — възхити се Фрида, а Игнациус продължаваше да мята ръце насам-натам, мъчейки се да запази равновесие.

— Грешка нямаш, дебелак! — похвали го Лиз.

— Я да го насочиме към някой друг! — предложи Бети.

— Какво направи, чудовищна грамадо?! — писна Дориан.

— Нечувано оскърбление! — крещеше Игнациус. — Не само бидох пренебрегнат и обруган на това събрание! Аз най-злокобно бях нападнат в тази бърлога! Дано само не ти липсва застраховка за непредвидени бедствия! Защото в противен случай заемат ли се с теб юридическите ми съветници, ще се сбогуваш с натруфения си имот!

Дориан бе паднал на колене и размахваше ветрило пред лицето на каубоя, чиито клепки започнаха едва видимо да потрепват.

— Кажи му да си иде, Дориан! — проплака той. — Едва-що не ме уби!

— Мислех, че ще внесеш разнообразие и смях! — изсъска Дориан. — Но се оказа, че си най-ужасната твар, прекрачвала прага на моя дом! Още щом счупи вратата, трябваше да се досетя, че ще се стигне и до това. Какво му стори на туй прелестно момче?

— Панталоните ми целите са в прах! — изписука каубоят.

— Бях свирепо нападнат и блъснат в това изчадие каубойско!

— Я да не ментиш, демби! — сряза го Фрида. — Видяхме всичко! Той ревнуваше, Дориан! С тебе искаше да танцува!

— О, ужас!

— Кажи му да се маха!

— Направо ни провали забавата!

— Какво чудовище!

— А и опасно!

— Пълен провал!

— Вън! — кресна Дориан.

— Ние ще се оправиме с него — намеси се Фрида.

— Добре тогава — рече Игнациус величествено, а трите девойчета, пъхнали набитите си ръце в престилката му, вече го устремяваха към вратата. — Сами предрешихте съдбите си! Живейте си сред войни и кръвопролития! А като падне бомбата, не ме търсете! Аз ще съм си в скривалището!

— Дай газ! — викна Бети.

Трите изблъскаха Игнациус през вратата, а после — право на алеята.

— Благословена да е Фортуна, че най-сетне допусна да се отделя от това движение! — прогърмя гласът на Игнациус. Девойчетата бяха нахлузили шала връз главата му така, че едното му око бе напълно покрито от него и той почти не виждаше къде върви. — Разсъдъкът ви е тъй замъглен, че не зная дали въобще някой щеше да гласува за вас.

Изтикаха го през портата и го запратиха право на тротоара. Мечовете край входната врата болезнено пронизваха бутовете му, докато се препъваше.

— Е, хайде сега, копелдако! — провикна се Фрида, докато залостваше вратата. — Даваме ти десет минути начално време. После почваме да претърсваме Квартала.

— И гледай само да се не натъкнеме на дебелия ти задник! — обади се Лиз.

— Айде, чупка, демби — добави Бети, — че отдавна не сме си чесали ръцете! Да знаеш само как ни сърбят!

— Движението ви е обречено! — разкрещя се Игнациус по посока на момичетата, които, побутвайки се, тръгнаха по алеята. — Чухте ли? О-б-р-е-ч-е-н-о! Вие нищо не разбирате от политика и агитационна работа. За вас не ще гласува никой! За вас не ще гласуват дори обитателите на Квартала!

Вратата се затръшна и девойките отново се включиха в забавата, която явно пак набираше инерция. Игнациус се ослуша — музиката гърмеше, а писъците и кикотът отекваха дори по-силно отпреди. Той удари със сабята си по черните кепенци и изкрещя: „Ще изгубите, чувате ли?“ В отговор на неговия вик прозвуча лудешкото топуркане на танцуващи нозе.