Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 201

— О, за бога, този за какво говори?

— Тъй ме потиска всичко това!

— Какви очи! Направо ужасяващи!

— Я да идем в някой шикозен бар!

— Я да идем в Сан Франциско!

— Занемейте, о, извратени! — изкрещя Игнациус. — Изслушайте ме!

— Дориан! — замоли се каубоят с лиричния си сопран. — Накарай го да млъкне! Така се забавлявахме, така страхотно се веселяхме! Ох, а този дори не е забавен.

— Точно така! — потвърди един изключително изискан гостенин, чието пухкаво лице беше силно „обгорено“ от кафеникавия фон дьо тен. — Направо е ужасен! И толкова потискащ!

— Нужно ли е да слушаме всичко туй? — запита друг гостенин, като размахваше цигарата си така, сякаш тя бе магическата пръчица, която щеше да направи Игнациус невидим. — Дориан, това някакъв номер ли е? Знаеш, че обожавам тематичните забави, но чак пък толкоз!… Искам да кажа… аз например не гледам дори новините по телевизията! Цял ден съм се трепал в магазина и не ми се ще, като отида на забава, да слушам все същото! Ако наистина се налага, нека да говори малко по-късно. Пък и това, което казва, демонстрира такъв лош вкус, че…

— И е толкова неподходящо! — въздъхна хулиганът в черните кожени одежди и внезапно движенията му станаха от грациозни по-грациозни, а гласът — като на млада булка.

— Добре, добре — съгласи се Дориан. — Пуснете плочата. Мислех си, че може пък и да е забавно. — Той погледна към Игнациус, който гръмко подсмърчаше. — Ех, миличките ми, май от това излезе една толкова, толкова ужасна неудача!

— Разкош!

— Дориан е самата прелест!

— Ето ти шнура!

— Обожавам Лина!

— Ей богу, това наистина е най-добрият й запис!

— Толкова шик! И тези блестящи стихове!…

— Веднъж я видях в Ню Йорк. Прелест!

— А след това пусни „Циганката“! Обожавам Етел.

— Ууу, чудесно! Ей сегичка!

Игнациус бе изопнал снага като момъка на горящата палуба. Музиката отново проехтя от „дарохранителницата“. Дориан изтича да побъбри с една групичка от гостите си, като най-умишлено отбягваше Игнациус, както впрочем правеха и всички останали в салона. Игнациус се почувства толкова самотен, както през онзи мрачен ден в гимназията, когато в лабораторията по химия опитната му установка взе, че избухна, опърли веждите му и го уплаши. Вследствие на шока и ужаса, който преживя, той се бе подмокрил, но в лабораторията никой не му обърна внимание, дори учителят по химия, тъй като най-искрено го ненавиждаше заради подобни предходни експлозии. Докато се мотаеше подгизнал из училище, до края на часовете всички се преструваха, че не го виждат, сякаш бе станал невидим. И тъй като сега, застанал насред салона, се почувства точно толкова невидим, за да облекчи накърненото си себелюбие, Игнациус започна да напада със сабята някакъв въображаем противник.

Мнозина вече пееха заедно с плочата. Двама пък започнаха да танцуват около грамофона. Танцовата стъпка се разпростираше със скоростта на горски пожар и скоро помещението се изпълни с двойки, които се виеха и поклащаха около солидната непоклатима „дама“, останала без кавалер на този „бал“ — Игнациус. Той се постара да привлече вниманието на Дориан, който прелетя край него в обятията на каубоя, но напразно. Дори се опита да намушка със сабята си въпросния каубой, но те с Дориан не се задържаха на едно място. И точно когато аха, и напълно да изкрее, в салона връхлетяха Фрида, Лиз и Бети.