Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 204

Мъж с копринен костюм и мека шапка надзърна иззад потъналото в мрак прикритие на съседния вход, за да види дали момичетата са си отишли. После отново потъна в сянката и се загледа в Игнациус, който бясно се клатушкаше напред-назад.

В ответ на вълненията клапата му щракна и се затвори. Ръцете му така се загрижиха за общото здравословно състояние на тялото, че се изринаха в множество ситни бели пришки, които сърбяха влудяващо силно. Какво щеше да каже сега на Мирна относно движението за мир? Да, както безплодната акция за мавританско достойнство, така и тази беше претърпяла поражение. Фортуна, мръсница и злобарка недна! А и вечерта едва започваше. Не можеше да се върне на Константинопъл стрийт, където го чакаха разнообразните нападки на майка му; особено сега това бе съвсем неприемливо, тъй като емоциите му бяха доведени до климакс, макар и той да му убягна. Почти цяла седмица бе мислил единствено и само за това учредително събрание, а сега, изхвърлен от политическата сцена от някакви си три леконравнички, той се мотаеше сразен и бесен по влажния калдъръм на Сейнт Питър стрийт.

Погледна към часовничето „Мики Маус“, което, както обикновено, бе замряло, и се зачуди колко ли е часът. Навярно все още имаше време да изгледа първото представление в „Нощна веселба“. Мис О’Хара сигурно вече показваше новия си спектакъл. Щом на него и на Мирна не им бе писано да развихрят кървави двубои в полето на политическата битка, те значи трябваше да се прехвърлят в сферата на секса. И мис О’Хара щеше да е копието, което предстоеше да бъде запратено право между наглите очи на Мирна. Копие, и то какво! Игнациус за сетен път погледна снимката и устата му се понапълни със слюнки. Каква ли щеше да е любимата й животинка? Да, тази вечер все още можеше да бъде изтръгната от лапите на поражението.

Докато почесваше едната си ръка с другата, той стигна до заключението, че от гледна точка на безопасността поне трябваше да се разкара от това място. Онези три дивачки като едното нищо можеха да удържат на обещаната заплаха. И се понесе на талази към Бърбън стрийт. Мъжът с копринения костюм и меката шапка излезе от прикритието на входната врата и го последва. Като стигна Бърбън, Игнациус зави по Канал стрийт и се смеси с вечерната тълпа туристи и обитатели на Квартала, сред които самият той не изглеждаше бог знае колко странен, като пореше гъмжилото от хора по тесния тротоар, проправяйки си път с огромните бедра, които запращаха минувачите встрани. Прочетеше ли за мис О’Хара, вцепенената от ужас Мирна щеше да повърне върху писмото цялото погълнато количество еспресо!

Той пресече, защото „Нощна веселба“ бе от другата страна на улицата, и чу задръстения от наркотици негър да се прониква: