Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 196

— Оле божке! — въздъхна Дориан. — Ти никога ли не млъкваш?

— Целите ми ръце са в ръжда! — проплака Тими. — Само почакайте да пипна Били и Раул!

— Малкото ни събрание като че ли се превръща в нещо непоносимо — заключи Игнациус по повод на лудешката врява, която идеше от апартамента на Дориан. — И явно възбудата относно спорните въпроси е поразила не един нервен център.

— О, небеса! По-добре ще е да не гледам! — въздъхна Дориан, като бутна дръжката на остъклената, многокрила врата.

Като влязоха, Игнациус съзря една кипяща маса хора. Чашите с коктейли и цигарите, хванати като диригентски палки, описваха лудешки движения из въздуха, сякаш дирижираха симфония от бъбрене, кикот, песни и смях. Из дебрите на огромен стереограмофон гласът на Джуди Гарланд яростно се опитваше да си проправи път сред врявата. Малка групичка младежи — единствените неподвижни в помещението, бяха застанали пред него така, сякаш бе олтар. „Божествена!“, „Фантастична!“, „Толкова естествена!“ — повтаряха те относно гласа, който идеше от електрическата им дарохранителница.

Синьо-жълтеникавите му очи се отклониха от този обред и се насочиха към другия край на стаята, където останалите гости се атакуваха един друг посредством словото. Тъкани в рибена кост, ярки памучни платове, мерино и кашмир се сливаха в едно, а ръцете пореха въздуха в най-разнообразни грациозни движения. Маникюрите, копчетата за ръкавели, пръстените с розови нюанси, зъбите, очите — всичко блестеше. Посред фльонга от елегантни гости някакъв каубой запрати малкия си камшик за езда по един от почитателите си и по този начин произведе взрив от пресилен вик на болка и кикот на доволство. В центъра на друга джуфка стоеше хулиган в черно кожено яке, който показваше джудистки хватки, извикващи прилив на наслада у двуполовите му ученици.

— Ууу, я и мен да ме научиш! — изписка някой в близост до „бореца“, след като един от елегантните гости беше изчекнат в неприлична поза, а после запратен на пода, където се приземи сред звън от копчета за ръкавели и всевъзможна друга бижутерия.

— Поканих само най-личните — сподели Дориан.

— Оле боже! — запелтечи Игнациус. — Сега разбирам, че с огромни мъки ще се сдобием с гласовете на консервативно настроените селяци калвинисти. Ще е необходимо да си изградим нов облик, далеч по различен от този на сбралите се тук.