Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 195

— Моля ви се, изведете ме оттук! Не мога да стоя на тъмно!

— Ти си виновна, че се изпотроши вратата! — изсъска Дориан към объркания „моряк“. — Ти си се задявала с онези две уличници горе!

— Ама тази счупи вратата!

— А какво друго може да се очаква от нея? Погледни я само!

— Да не би да говорите за мен, вие двамата сбъркани? — ядоса се Игнациус. — Щом толкова се развълнувахте заради една врата, то сериозно се съмнявам, че дълго ще издържите на жестокостите на политическата арена.

— Ох, изведете ме оттук! Остана ли още малко в просташките вериги, и ще викам!

— Ууу, да мълчиш, Нели! — кресна Дориан и зашлеви Тими по розовите бузки. — Махай се от дома ми и върви на улицата, там, където ти е мястото!

— Ооох! — разплака се „морячето“. — Как можа да кажеш такова ужасно нещо?

— Моля ви, движението ни не бива да бъде саботирано от вътрешни конфликти! — предупреди Игнациус.

— Мислех си, че поне една приятелка си имам още — обърна се „морячето“ към Дориан. — Но виждам, че съм сбъркал. Хайде, какво чакаш? Удари ми още една плесница, щом ти е толкова приятно.

— Не бих те докоснал дори, уличнице недна!

— Едва ли някой писач, дори при краен недоимък, би съчинил чак толкова нелепа мелодрама — заключи Игнациус. — Я да престанете, дегенерати! Покажете поне малко приличие и вкус.

— Удари ме де! — пищеше „морячето“. — Знам, че умираш от желание да го направиш! Заболи ли ме, ще се разтопиш от удоволствие!

— Явно няма да се укроти, докато не склониш да упражниш поне мъничко физическо насилие над него — обясни Игнациус на Дориан.

— И с пръст не ще докосна тъпото му и мръснишко тяло!

— Все пак трябва да направим нещо, за да млъкне. Нервозностите на този побъркан флотилец вече са предостатъчни за клапата ми. Ще се наложи най-учтиво да го отстраним от нашето движение. Той просто не ни приляга. Всеки може да подуши тежкия мускус на мазохизма, който се излъчва от него. Бараката вече е прогизнала от вонята му. А и освен това май че е пиян.

— И ти, огромно чудовище, и ти ме мразиш! — изписука „морячето“ по посока на Игнациус.

Игнациус звучно похлопа Тими по главата със сабята, а от морския се изтръгна нещо като стенание.

— Един господ знае колко ли е извратена фантазията му! — коментираше Игнациус.

— Ууу, я пак го удари! — щастливо изчурулика Дориан. — Колко е забавно!

— Моля ви се, измъкнете ме от ужасните вериги! — замоли се Тими. — Моряшкият ми костюм целият се омаза в ръжда!

Докато Дориан отключваше катинара на веригите с ключа, окачен до вратата, Игнациус рече:

— А знаете ли, че веригите и оковите в наши дни имат предназначение, което трескавите умове на изобретателите от по-ранните и непретенциозни епохи явно не са могли да прозрат? Ако аз бях архитект, щях да прикрепям поне по един комплект върху стените на новите жълти къщи а ла ранчо и на онези с плоските покриви, дето са на различни нива. И когато на обитателите на квартала им додее и от телевизията, и от пинг-понга, и от всичко онова, което правят в малките си къщици, те биха могли да се оковават един друг за известно време. Всички щяха да са във възторг! Жените щяха да си споделят: „Снощи мъжът ми ме окова във вериги! Чудесно беше! А твоят оковавал ли те е наскоро?“ А децата след училище с нетърпение щяха да тичат към къщи при майките си, които пък щяха да чакат, за да ги оковат. Това ще да помогне на дечицата да си създадат въображение, нещо, което телевизията не е в състояние да направи, и ще намали значително разпространението на детската престъпност. Щом бащата се прибере от работа, цялото семейство ще се втурне към него и ще го окове заради глупостта му цял ден да работи, за да ги издържа. Заядливите възрастни родственици ще бъдат оковавани в гаражите. Ръцете им ще бъдат освобождавани само веднъж месечно, за да разписват записите за социалната осигуровка. Веригите и оковите могат да изградят добър живот за всинца! Трябва да отделя на този проблем известно място в бележките си.