Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 194

— Поне имаме къде да си направим нашето събрание. Сега обаче, след като видях къщата, бих предпочел да наемеш залата на „Ветераните от войната“ или нещо още по-подходящо. Този дом е по-пригоден за декор на някоя извратена дейност като сбирка на чай или градинско увеселение.

— А знаеш ли, че едно национално списание за вътрешно обзавеждане иска да публикува фотоочерк за тази сграда върху четири страници? — попита Дориан.

— Ако имаше и малко разум, щеше да разбереш, че това е най-висша форма на оскърбление! — изръмжа Игнациус.

— О, девойко с обеца най-златна, ти направо ме побъркваш! Виж, ето я вратата.

— Един момент — каза Игнациус предпазливо. — Какъв е този ужасен шум? Звучи така, сякаш принасят някого в жертва!

Те се спряха сред пастелната светлина и се ослушаха. Откъм вътрешния двор някой злочесто ридаеше.

— Оле божке! Сега пък какво ли правят? — В гласа на Дориан прозираше нетърпение. — Глупачки такива! Никога няма да се научат как да се държат!

— Предлагам да предприемем разузнавателен обход — рече Игнациус с глас, наподобяващ шепота на конспиратор. — Някой вманиачен офицер може да се е промъкнал инкогнито сред нас и да се опитва да измъкне чрез мъчение тайните ни от предан член на партията ни. Фанатизираните военни не ще се спрат пред нищо! А дори може да е и чуждестранен агент.

— О, колко забавно! — изписка Дориан.

Двамата с Игнациус, единият с танцова стъпка, а другият — клатушкайки се като огромна гъска, се отправиха към вътрешния двор. Там, където някога бяха живели робите, някой викаше за помощ. Вратата на бараката бе лекичко открехната, но Игнациус налетя върху й, като разби голяма част от стъклата.

— О, боже мой! — Викът беше следствие от онова, което се откри пред погледа му. — Те са ни нападнали!

Той изгледа малкото „моряче“, което беше приковано към стената. А това бе Тими.

— Видя ли какво направи с вратата ми? — обади се Дориан иззад него.

— Врагът е сред нас! — крещеше Игнациус. — Но кой ли е проговорил? Казвайте! Някой е разбрал за намеренията ни!

— Ох, измъкнете ме оттук! — замоли се „морячето“. — Толкова е тъмно!

— Глупачка! — изсъска насреща му Дориан. — Кой те окова в тия вериги?

— Ужасните Били и Раул. Тия двамата са направо непоносими! Доведоха ме тук, уж да ми покажат как си преобзавел бараките за роби, а ме оковаха в мръсни вериги и избягаха обратно вътре, на забавата!

„Морячето“ потропа с оковите си.

— А току-що свърших с ремонта! — оплака се Дориан на Игнациус. — Ууу, вратата ми!

— Къде са агентите? — настояваше Игнациус, който бе извадил сабята си и я размахваше. — Трябва да ги задържим, преди да са напуснали сградата!