Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 197

Тими, който наблюдаваше как хулиганското черно яке изчеква и запраща на пода желаещите, прошепна:

— Колко забавно!

Самата стая навярно би била наречена „строга“ от архитектите по вътрешно обзавеждане. Стените и високите тавани бяха бели, а помещението бе обзаведено съвсем оскъдно, и то със старинни мебели. Единственият похотлив елемент в огромния салон бяха плюшените завеси с цвят на шампанско, привързани с бели панделки. Два-трите старинни стола бяха избрани явно по шикозния им дизайн, а не поради възможността им да настанят когото и да било, тъй като това бяха по-скоро нюанси, намеци за мебелировка с възглавници, в които едва-едва можеше да се настани някое детенце. В подобно помещение човек не биваше да се надява да си почине, да седне или поне да си отдъхне, а напротив — трябваше да позира, като по този начин превърне и себе си в мебел, която да подчертава декора колкото е възможно по-добре.

След като изучи обстановката, Игнациус се обърна към Дориан:

— Единственият функционален елемент тук е грамофонът и той явно се използува не по предназначение. Това е стая, лишена от душевност! — Той лудешки изпръхтя хем заради стаята, хем заради това, че всъщност никой дори не го беше забелязал, въпреки че той подчертаваше декора подобно на неонова реклама. Участниците в предизборното събрание изглеждаха далеч по-загрижени за онова какво ще им се случи нея вечер, отколкото за съдбините на света. — Установих, че никой в тази варосана гробница не направи усилие дори да ни забележи. Дори не кимнаха на своя домакин, а пият от алкохола му и претоварват климатичната му инсталация с преизобилието на одеколоните си. Чувствам се досущ като че ли наблюдавам бой на котки.

— Ти тях не ги мисли. Месеци наред изгаряха от желание за хубава забава. Ела да ти покажа украсата, която съм направил. — Той заведе Игнациус до полицата на камината и му показа вазичка с формата на младо момче, в която бяха натопени една червена, една бяла и една синя роза. — Страхотни са, нали? Колко по-добре се получи от раздърпаната разтегателна хартия! И от нея купих, но нищо удовлетворително не излезе.

— Това е един растителен изтърсак! — беше коментарът на Игнациус, който почукна вазата със сабята си. — Боядисаните цветя са неестествени, извратени, а вероятно освен това и скверни. Виждам, че много работа ще ми се отвори с вас.

— Ууу, дрън-дрън-дрън! — изчурулика Дориан. — Хайде да отидем в кухнята. Искам да се запознаеш с женското спомагателно крило.

— Наистина ли? Помагачи?! — разпали се Игнациус. — Е, налага се да те поздравя за твоята предвидливост.

Те влязоха в кухнята, където с изключение на прочувствената препирня, която двамина младежи водеха в един ъгъл, всичко беше тихо. До масата седяха три жени и пиеха бира направо от консервите. Те недвусмислено впериха очите си в Игнациус. Едната от тях, която в момента мачкаше консервената кутия в ръката си, спря и я запрати в саксията до мивката, където кротко си растеше едно цвете.