Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 198

— Момичета — обади се Дориан. Трите бираджийки нададоха дрезгав възглас. — Това е Игнациус Райли, новата персона.

— Дай лапа бе, демби — рече онази, дето беше смачкала консервата. При това така поривисто сграбчи лапата на Игнациус, сякаш и тя представляваше предмет за мачкане.

— О, боже мой! — простена Игнациус.

— Това е Фрида — поясни Дориан. — А това са Бети и Лиз.

— Приятно ми е — промълви Игнациус и пъхна ръце в джобовете на престилката си, за да избегне евентуални ръкостискания. — Убеден съм, че вие ще окажете неоценима помощ на нашата кауза.

— Къде го забърса тоя? — попита Фрида, а двете й приятелки изучаваха Игнациус и се побутваха една друга.

— С мистър Грийн се запознах чрез майка си — отвърна Игнациус величествено вместо Дориан.

— А стига бе! — възкликна Фрида. — Майка ти сигурно е много интересна личност.

— Напротив — отговори Игнациус.

— Отвори си една биричка, дундьо! — разпореди се Фрида. — Жалко, че не е в бутилки. Бети щеше да ти отвори някоя със зъби. Зъбките й са като клещи! — Бети направи неприличен жест към Фрида. — Ама някой ден ще й ги избият и ще й ги набутат чак в гърленцето!

Бети халоса Фрида с празната консерва по главата.

— Търсиш си белята! — закани се Фрида и вдигна един от кухненските столове.

— Е, стига де! — разцвърча се Дориан. — Ако не умеете да се държите както трябва, можете веднага да си тръгвате!

— Абе да ти кажа правичката — обади се Лиз, — доста ни писна да седиме сами в кухнята.

— Така я! — викна Бети. Тя сграбчи една от напречните дъски на стола, който Фрида държеше над главата й, и двете се сборичкаха за него. — За какво да киснеме тука?

— Веднага остави стола на земята! — изкомандва Дориан.

— Да, моля ви — добави Игнациус. Той се беше оттеглил в един ъгъл. — Някой може да пострада!

— Ти например! — ревна Лиз и запрати към Игнациус една пълна консерва бира, но той приклекна. — Хайде чупка, дебелак! — рече му Лиз. — Въздух да дишаме не ни остана от тебе!

— Момичета! — кресна Дориан към Фрида и Бети, които продължаваха да се боричкат и тениските им вече бяха прогизнали от пот. Те дишаха тежко-тежко, пуфтяха и теглеха стола из цялата кухня, като се бъхтеха ту в стената, ту в мивката.

— Хайде, стига вече! — провикна се Лиз към приятелките си. — Хората ще си рекат, че сте грубиянки.

Тя грабна друг стол и се намъкна помежду двете съпернички. После тръшна своя стол върху оня, за който Фрида и Бети се боричкаха, а тях двете разбута встрани. Двата стола с гръм и трясък се стовариха на пода.

— Кой ти каза да се месиш ма? — попита Фрида и сграбчи Лиз за късо подстриганата й четина.

Дориан, като се препъваше в столовете, се опита да избута жените отново около масата и заповяда:

— Сядайте и се дръжте прилично!

— Ама че гадна забава! — обади се Бети. — Кога ще стане нещо бе?

— Ти що ни покани тука, като през цялото време ще висиме в скапаната ти кухня? — попита Фрида.

— Защото вътре незабавно ще започнете да се карате с всички. Така си е. Мислех, че няма да е зле учтиво, по съседски да ви поканя да наминете. Но неприятности не искам. Това е най-хубавата ни забава от месеци наред!