Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 13

— Що не се засрамиш бе! — нахвърли се Дарлин върху Игнациус. — Такъв голям мъжага! Я погледни нещастната си майчица!

Мисис Райли се беше свлякла върху бара, хълцаше и стискаше в ръка чашата с бира.

— Но това е нелепо! Майко, престани веднага!

— Ако знаех, че си толкова жесток, господинчо, въобще нямаше да слушам шашавата ти история за рейса!

— Майко, ставай!

— И без това приличаш на една дебела откачалка! — добави Дарлин. — Веднага трябваше да се досетя! Гледай само как плаче бедната женица!

Дарлин се опита да избута Игнациус от стола, но той взе, че се стовари върху майка си, която изведнъж престана да реве и простена:

— Лакътят ми!

— Какво става тук? — попита една импозантна жена на средна възраст, застанала пред тапицираната с бледозелена кожа врата на заведението. Хубавото й тяло беше загърнато в черно кожено манто, което леко проблясваше от дъждеца. — Изляза за няколко часа да напазарувам и гледай само! Май трябва през цялото време да си седя тука и да си отварям очите, иначе, току-виж, сте ми съсипали капиталовложението.

— Две нищо и никакви си пияндета — отвърна барманът. — Откакто са дошли, гледам да ги разкарам, но те се лепнаха като мухи.

— А ти, Дарлин? — попита я жената — Големи приятелчета сте станали, а? Какво се помайваш на бара с тия двамата?

— Тоя тука тормози майка си — обясни Дарлин.

— Майка си ли?! И такива ли ги имаме вече? Запада бизнесът, това си е!

— Моля?! — възропта Игнациус.

Жената не му обърна никакво внимание, но съзря празната намачкана кутия върху бара и се развиха:

— Тук някой си е правил пикник, а? По дяволите! Колко пъти ще ви разправям за мравките и мишките!

— Моля?! — повторно възнегодува Игнациус. — Не забравяйте, че майка ми е тук!

— Ама че късмет имам — целият ми под в счупени стъкла точно сега, когато си търся чистач! — Тя погледна гневно бармана. — Изхвърли ги тия двамата!

— Слушам, мис Лий.

— Не се безпокойте — отрони мисис Райли. — И без това си тръгваме.

— При това незабавно! — добави Игнациус и се заклати към вратата, изоставяйки майка си сама да слиза от високия стол на бара. — Побързай, майко! Тази жена прилича на нацистки комендант. Може да ни нападне!

— Я чакай! — викна мис Лий и сграбчи Игнациус за ръкава. — Колко дължат тия типове?

— Осем долара — отвърна барманът.

— Това е пладнешки обир! — прогърмя гласът на Игнациус. — Ще си имате доста разправии с нашите адвокати!

Мисис Райли плати с две от банкнотите, които младежът й беше дал, и олюлявайки се покрай мис Лий, промърмори:

— Ние разбираме, като не ни щат. Може да си пийнем и на друго място.

— Чудесно! — отвърна й мис Лий. — Обирайте си крушите! Клиенти като вас са смърт за търговията!

След като тапицираната врата се затвори зад семейство Райли, мис Лий заключи:

— Никога не съм обичала майките. И собствената си не мога да я гледам!