Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 12

— Радарът, както се оказва, е нещо съвсем елементарно — разправяше Игнациус на Дарлин. — Явно, с таксиметровия шофьор сме проблясвали като малки точици върху екрана през целия ни път от Батън Руж.

— Значи на радарния екран, а? — прозина се Дарлин. — Я гледай ти!

— Хайде да си ходиме, Игнациус — подкани го мисис Райли. — Гладна съм.

Тя се обърна към него и събори бирената бутилка, която се пръсна върху пода на малки, кафеникави, нащърбени парченца.

— Сцени ли ще правиш, майко? — подразни се Игнациус. — Не виждаш ли, че с мис Дарлин разговаряме? Нали носиш сладкиши? Изяж си ги. Все се оплакваш, че никъде не излизаш. Логично е да се заключи, че една вечер, прекарана в града, ще ти достави удоволствие.

Игнациус се върна към темата за радара, а мисис Райли бръкна в една кутия и си извади шоколадова пастичка.

— Искаш ли? — попита тя бармана. — Много са готини! И от винените имам.

Онзи се преструваше, че търси нещо по рафтовете.

— Мирише ми на винени пасти! — оживи се Дарлин и впери погледа си по посока зад Игнациус.

— Вземи си, гълъбче — подкани я мисис Райли.

— И аз май ще си взема — каза Игнациус. — Струва ми се, че много вървят с брендито.

Мисис Райли разтвори кутията на бара. Дори мъжът с фиша за надбягвания прие да хапне една ореховка.

— Къде намери тия готини пасти, госпожа? — обърна се Дарлин към мисис Райли. — Готини и сочни!

— В „Холмс“, душице. Пастите им са един път! И какво разнообразие предлагат!

— Много са вкусни — съгласи се Игнациус и плъзна мекия си розов език по мустаците на лов за трохички. — Май ще си хапна и една-две ореховки. Открай време смятам, че сладкишите с кокосово брашно са много подходящи, за да си подложи човек.

Той нарочно поразрови из кутията.

— Аз пък обичам хубавите пастички да са ми за десерт — каза мисис Райли на бармана, който й обърна гръб.

— Бас държа, че готвиш хубаво, нали? — попита Дарлин.

— Майка ми не готви — обади се Игнациус педантично. — Тя овъглява ястията.

— И аз готвех, като си имах мъж — продължи Дарлин. — Ама май използвах повече консерви. Много си падам по испанския ориз и по спагетите с доматен сос.

— Консервираната храна е едно истинско извращение — заключи Игнациус. — При това действа зле най-вече на душата.

— О, божке, лакътят пак почва да ме върти! — изпъшка мисис Райли.

— Моля те, в момента аз говоря — прекъсна я синът й. — Аз не ям консерви! Веднъж опитах и усетих, че вътрешностите ми започнаха да атрофират.

— Добре си се изучил! — възхити се Дарлин.

— Игнациус изкара университета. После се мота там още четири или пет години, за да си вземе научната степен. И много шик завърши.

— „Много шик завърши…“ — повтори леко засегнато Игнациус. — Моля те да уточниш. Какво имаш предвид с това „много шик завърши“?

— Не говори така на майки си де — упрекна го Дарлин.

— Ох, понякога тъй лошо се държи с мене! — проплака мисис Райли. — Какво знаеш ти?! Като си помисля само колко съм направила за него…

— Какви ги говориш, майко?

— Не ме цениш ти мене!

— Веднага престани! Както изглежда, попрекали с бирата.

— Държиш се с мен, като че ли съм някоя отрепка! А аз съм толкова добра към него — хлипаше мисис Райли. После се обърна към Дарлин: — Изхарчих цялата застраховка на горката баба Райли да го издържам осем години в университета, а оттогаз той само се излежава вкъщи и гледа телевизия.