Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 85

— Дори и с кола, Мадлен!

Жан-Марк подличко се зарадва, че всичко се нареди против волята му. Той сега бе като някаква топка — накъдето я насочат, натам се търкулва. Обхвана го страх, като видя как сестра му и брат му отпътуваха в реното заедно с Мадлен. След тяхното заминаване Карол се качи в стаята си. Той се почувствува спасен за известно време и се сви в кожения фотьойл до камината.

Вдигнал краката си върху една ниска масичка, разтворил на колене учебника си, той съзерцаваше пламъка, чиито неритмични трептения му пречеха да мисли. „При договор в сила, ако възникнат нови обстоятелства, съдът трябва да приеме първоначалния текст, а не да го счита за невалиден… Допуска се теорията за непредвидените обстоятелства, но Върховният касационен съд винаги я отхвърля“. Защо такова различие?… Да, защо! — питаше се той. И забеляза, че всъщност това му е съвсем безразлично. След десет минути Карол се появи и посегна към захвърлено в една купа пакетче от цигари. Беше празно. Тя го смачка и хвърли в огъня. Ярък пламък се издигна от хартията, която, изгаряйки, се разгъна.

— Имаш ли цигари, Жан-Марк?

Тя пушеше по пет-шест на ден, навярно не толкова от желание, колкото за фасон. Жан-Марк й подаде пакетчето си „Лъки страйк“, които тя предпочиташе. Карол си взе цигара. Той щракна запалката си. С лице, наведено над пламъка, тя запали и пое тютюневия дим. После с нокът отмахна прашинката тютюн, която се бе залепила на долната й устна, прошепна небрежно „мерси“ и мина в коридора. През вратата, оставена отворена, той я видя да облича черна мушама и да поставя на главата си широкопола, непромокаема шапка.

— Къде отиваш? — попита я той.

— У Корбиу. Нямам достатъчно сирене! Глупава работа! Трябваше да поръчам на Мадлен!… Тук не зная какво ще намеря. Наистина съм си загубила ума!…

Той промълви с нерешителен глас:

— Ще те придружа…

— След като не отиде с Мадлен, не трябва да излизаш и с мене — каза тя. — Много си добре тук край огъня. Аз няма да се забавя.

Тя го смая с нежна усмивка, смачка недопушената цигара в пепелника и се отдалечи, като шумолеше с мушамата си. Той застана на прозореца, за да види как този малък, блестящ, пристегнат в кръста черен силует, подобен на твърдокрило насекомо, наежено за двубой, ще премине през градината. Дъждът пак валеше. След няколко минути Карол ще се върне. И тогава? Пак ли ще продължи тази комедия? Колко време? И за какво? Натрапчива мисъл нахлу в главата му. Да замине, да замине, и то веднага, сам! Ще се почувствува много добре на улица „Бонапарт“. А когато в края на великденската ваканция Карол се завърне в Париж, той ще е обуздал страстите си. Може би и Мики ще му помогне да забрави? Но какво бе Мики, това смешно креватно момиче, в сравнение със загадъчната Карол? Сновеше от камината до прозореца, за да се успокои, но желанието му ставаше все по-неудържимо. Защо се бави толкова дълго? Бакалницата бе на две крачки. Излезе пред входа. Студеният и влажен въздух го задави и той се закашля. Тъкмо щеше да се прибере и Карол се появи в градината.