Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 84

Карол спря да чете и прошепна:

— Виждаш ли, Жан-Марк, не е забравил!

Тя се усмихваше със скандална невинност. С обтегнати нерви, той едва чу края на писмото.

— Всеки случай — завърши Карол, като сгъна писмото — все още не определя датата на завръщането си.

Мадлен хвърли угарката си в огъня.

— Часът е вече четири и половина! — забеляза Даниел. — Какво ще правим?

— Какво искаш да правим? — каза Франсоаз. — Вали като из ведро!

— Глупаво е, че нямаме телевизор. Трябва да поискаме татко да купи един за тук.

— Нали имате грамофон — каза Мадлен. — Не ви ли стига?

— Не — отвърна Даниел. — Грамофонът е за танцуване или пък за работа, но той не отразява живота. Слушаш музика, омръзва ти и все пак казваш: Господи, колко е хубаво! С телевизията, напротив, напълно си в течение на събитията, виждаш всичко, което става в света…

— И хипнотизиран от малкия екран, постепенно се идиотизираш! — заключи Мадлен.

— Сега, изглежда, има много хубави предавания — каза Карол. — И на мене ще ми е приятно да има телевизор тук, във „Феродиер“. А ти какво мислиш, Жан-Марк?

Попитан така неочаквано, той се смути. Карол го гледаше с широко отворени очи. Горната й устна, леко повдигната, разкриваше блестящите й зъби. Как да не се съгласи с нея?

— И на мене също — измънка той.

Мадлен го стрелна с учуден поглед. Тя толкова често го бе чувала да се присмива на любителите на телевизията!… Откакто бе пристигнала, тя го намираше мрачен, загрижен, сантиментален. Дали няма затруднения в следването си, не е ли влюбен или „маниерничи“, за което понякога му се е карала? Кой ли ден и той ще й се изповяда?…

— Дъждът почти спря! — каза Даниел, приближил се до прозореца. — Все пак бихме могли да направим един тур в гората заедно с Маду?

Той замълча, очите му весело заблестяха и след миг продължи:

— Маду-Амаду! Амаду! Ще ти викам само Амаду! Ти си праханта на семейството ни. Щом си сред нас — всичко пламва!

— Не си много духовит! — забеляза Франсоаз.

— Даниел е в период на съчиняване на каламбури! Истинско терзание за околните — обясни Карол.

— Я се опитайте и вие! — каза Даниел. — Ще пукнете от злоба, защото няма да успеете! Знаеш ли, Маду, как наричам Жан-Марк? „Ж’ан е марк“. А Карол, тъй като само тя готви, „Касерол“…

— Наистина се убедих, че имаш нужда от чист въздух — каза Мадлен, като тупна племенника си по главата. — Тук нещо кипи!

— Можем да отидем до Мили — предложи Франсоаз. — Но само при едно условие: Даниел да престане с тази игра на думи!

— Заклевам се — каза Даниел. — Ще дойдеш ли с нас, Карол?

— А кой ще опече сиренето? — попита тя.

— Много правилно! И така значи ти оставаш в лагера, за да приготвиш яденето. А Жан-Марк?

Жан-Марк беше готов да тръгне с тях от страх да остане насаме с Карол. Но тя бързо се намеси:

— С този грип по-добре е да не излиза!

— О, няма да му стане нищо в колата… — каза Мадлен.