Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 83

Тя прекъсна, за да запали цигара, изпусна сладострастно дима през носа си и запита:

— А вашата госпожа Тиер как е?

— О! Госпожа Тиер! — подскочи Карол. — Не ми говорете за нея! Тя идва само сутрин и аз съм много доволна. Толкова е мудна, че не бих имала сила да я търпя чак до вечерта!

— Но в такъв случай кой готви?

— Аз. И се справям немного лошо!

Като каза това, Карол се обърна към „децата“, сякаш очакваше да я подкрепят. Погледът й обходи всички и накрая се спря върху Жан-Марк. Той се почувствува като попарен. Защо го гледаше така настойчиво? И то пред всички! Не беше ли се отказала като него от това безумие? Колко хубав беше този следобед! Страшно бе това лице, толкова жизнено и лъчезарно. Вместо да му помогне да се откъсне от нея, тя изпитваше удоволствие още повече да го съблазнява. Не виждаше ли, че той страда в тази жестока и безизходна игра? С така объркани мисли Жан-Марк дочу Даниел и Франсоаз да крещят:

— Чудни бяха палачинките!… Ами завчера пилето с гъби!…

За щастие никой не бе забелязал погледа на Карол. Дори и Мадлен, която, настанила се във фотьойла, разглеждаше племенниците си с такова жадно любопитство, каквото проявяваше винаги когато се намираше между тях след дългото си усамотение.

— Ами ако тази вечер направиш едно огромно печено сирене! — предложи Даниел.

— Това е малко тежко ядене за вечеря! — каза Карол.

— Напротив! Печено сирене се яде вечер! Нали така, Маду?

— Мене винаги ще ме плените с печено сирене — отвърна Мадлен.

Тя говореше със залепена на устните си цигара, като повдигаше леко брадата си и притваряше очите си от дима, който се разстилаше по бузите й.

— А с Филип какво става? — попита тя, като протегна ръце към огъня.

— Добре е — отвърна Карол. — Точно тази сутрин получих писмо от него!

— О! И още не си ни казала! — извика Франсоаз.

— Забравих!

— Ще ни го прочетеш ли? — запита Даниел с ангелско изражение.

— Даниел! — възмути се Мадлен. — Така не се говори!

— Няма тайни в това писмо — каза през смях Карол. — Къде ли съм го забутала. А, да, върху малката масичка ей там. Подай ми го, Франсоаз.

Жан-Марк, седнал напреко върху облегалото на един фотьойл, наблюдаваше със свито сърце необикновеното зрелище. Карол разтвори листа и зачете с израз на целомъдрена съпруга:

„Противно на това, което обикновено се смята, американците са учудващо мудни. Часовете летят в безсмислени съвещания! Всеки ден се започва с това, което е разглеждано предишния ден, а и на следващия ден протоколът се повтаря точка по точка. Има моменти, в които си мисля, че никога няма да свършим!“

Жан-Марк все повече се измъчваше; наведе глава, защото се страхуваше, че чувствата му са изписани по лицето. „А в това време навярно се забавлява с някоя американка! — помисли си той. — Каква мръсотия! Защо ли трябва толкова много да го уважавам?“

Карол обърна листа:

„Освен това в Ню Йорк времето е ужасно. Мъгла и дъжд. Кажи на Жан-Марк, че не съм забравил вълнената жилетка, която поръча да му купя. Тук те са много по-хубави, отколкото в Лондон. Аз дори съм избрал вече една прекрасна…“