Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 87

— А аз какво съм за тебе? — извика той.

Тя го обгърна с жаден поглед. Огънят в камината, който бе точно срещу нея, я милваше, пронизваше я и като ореол огряваше главата й.

— Ти — започна тя с многозначителен бавен тон, — ти си очарованието, неочакваното, лудостта, от която всяка жена има нужда, за да запази вкуса си към живота.

— Да, да! Това е домашната интермедия! — изръмжа той злобно.

— Ти нищо не разбра, Жан-Марк — въздъхна тя. — Защо искаш да окаляш нежните чувства, които се породиха между нас? Ако разсъждаваш по-малко, ако се отпуснеш…

Той скочи от фотьойла. Изведнъж цялата му мъка нахлу в главата.

— Да се отпусна в какво?… Кажи!… Не се страхувай от думите!… Кажи какво искаш?… Да продължаваш да ме даряваш ту с поглед, ту с целувка?… Може би за тебе играта е забавна, но аз, аз издъхвам! А другото ме ужасява! И виждаш ли, затова трябва да се махна. И то колкото се може по-скоро!

Той изтича по стълбите, влезе в стаята си, но не успя да затвори вратата. Карол бе зад него, запъхтяна. За първи път той забеляза искрено безпокойство по това лице, което сякаш бе създадено да изразява само нежни чувства.

— Ти не трябва да заминаваш утре заради Мадлен — каза тя настойчиво. — Тя няма да може да разбере, ще бъде огорчена. Почакай до вдругиден. Кажи най-напред на масата. Измисли някаква причина…

Той беше се отпуснал тежко на леглото, скрил лице в шепата си. Сълзи напираха в очите му, но не можеше да заплаче. Давеше се мълчаливо. Огромна тежест притискаше гърдите му.

— Вдругиден, нали така ще бъде по-добре? — подзе Карол.

— Да — отвърна той. — Вдругиден…

— Малкият ми Жан-Марк…

Той чувствуваше трепета на тялото й, наведено над него. Само да посегне, и тя ще падне в обятията му. Обзе го желание да я разсъблече, да я разчорли, да я овладее като проститутка и след това да започне да я бие дотогава, докато тя му поиска прошка. Всички жени трябва да се презират. Тяхната роля на земята е да пречат на мъжете да постъпват честно. Баща му има основание да изменя на Карол с първата срещната жена. „Ако ме пипне, ще я плесна!“ — помисли си той неочаквано. Тя го погали с опакото на ръката си — този неин жест му бе добре познат. Не помръдна, засрамен от безсилието си. Костите му се разпадаха — нямаше вече скелет. После Карол се запъти към вратата.

— Къде отиваш? — попита той смирено.

— Да приготвя яденето.

Докато той преживяваше рухването на един свят, тя не бе забравила печеното сирене. Може би дори се бе помъчила да си припомни рецептата, докато го е галила небрежно.

На прага тя се обърна.

— Ще дойдеш ли в кухнята да ми правиш компания?

— Не — каза той.

* * *

Заслепена от дъжда, който обливаше предното стъкло, Мадлен искаше да се върне по обратния път, но Даниел я помоли да отидат поне до Дам-Жан. Негови приятели били на лагер там, близо до скалите. Понеже не искаше да му откаже, Мадлен зави по един кален страничен път, по който нейното рено-4 започна да танцува. И така полека-лека стигнаха до няколко палатки, разкривени от проливния дъжд. Даниел слезе от колата, обеща да се върне след пет минути и тичешком се запъти към гората. Мадлен запали цигара. Тя очакваше Франсоаз да се възползува от тези първи минути на уединение, за да й каже нещо за годеника си. Но младото момиче, затворило се в себе си, мълчеше с блуждаещ поглед. Учудена от това мълчание, Мадлен попита: