Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 82

— Съветвам ви да си оставите място за десерта! — каза Карол.

Франсоаз смени чиниите, докато Карол донесе палачинките, залети със сироп и обкръжени с лек синкав трептящ пламък.

— Жалко, че татко не е тук! — каза Франсоаз. — Той толкова много ги обича!

Жан-Марк, почувствувал лека болка в сърцето си, погледна крадешком Карол. Тя се усмихваше невъзмутимо.

— Като се върне, веднага ще му направя! — каза тя. — Подайте ми чиниите си!

Палачинките наистина бяха прекрасни. Даниел се тъпчеше за голяма радост на Карол и Франсоаз. Макар че нямаше желание да се смее, Жан-Марк също се мъчеше да бъде весел. Изведнъж усети в устата си някакъв солено-горчив вкус.

— Прощавай, Карол — каза той. — Малко съм изморен. Струва ми се, че трябва да си легна.

Той излетя като вятър, изкачи се в стаята си, хвърли се в леглото си и там, с лице към възглавницата, започна да плаче от нерви, от слабост, от гняв и от любов.

XV

От прозореца на стаята си Жан-Марк видя как Мадлен излезе от колата, как се наведе под чадъра, който Даниел държеше отворен над нея, и как изтича до тротоара, като избягваше локвите. Той изпита такова силно облекчение, че сам се изненада. Най-сетне тя бе тук, със своето хубаво откровено лице, със своя солиден вид. И сега, както в детството, му се струваше, че е достатъчно тя да се появи, за да бъде всичко в ред. Самото й присъствие ще му помогне да превъзмогне любовта си. Стъпки и весели гласове се приближиха. Карол, Даниел и Франсоаз водеха Мадлен в стаята за гости в дъното на коридора.

— Ах, мили деца, какъв потоп! — говореше Мадлен. — Още виждам пред очите си как сноват чистачките на колата ми. Колко ми е приятно, че съм тук, между вас. Но къде е Жан-Марк?

— Боледува от грип. В стаята си е. Сигурно спи — каза Карол.

Гласовете затихнаха.

— А ние вдигаме такъв шум! — зашепна Мадлен. — Нищо сериозно, нали?…

Разговорът заглъхна в дълбочината на къщата. Малко по-късно стълбата изскърца под тежестта на семейството, което слизаше.

Жан-Марк се погледна в огледалото: беше блед, с потъмнели очи. Несъзнателно той свали пижамата си, навлече един дебел кафяв пуловер, извади от шкафа жълт копринен шал и го уви около врата си. Този жест го изненада. На кого искаше да се хареса? Опипа добре избръснатата си брада и отвори вратата.

Семейството се бе събрало в голямата стая. В камината пламтяха запалени дървета. Жан-Марк прегърна Мадлен, закле й се, че е почти оздравял, и я попита как е пътувала.

— Всичко вървя добре — каза тя, — но мъчно тръгнах. В Тюке по време на великденската ваканция винаги има малко оживление в моята търговия. За щастие госпожа Гурмон, моята съседка, се съгласи да поеме магазина ми за няколко дни…