Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 81

— Не, Жан-Марк… Слушай… Не, не трябва… Облечи пижамата си… Ще настинеш…

И въпреки това той обсипваше с малки целувки главата й, разтворените й ноздри, които вдъхваха мириса на кожата му. Съпротивата й отслабваше. Той чувствуваше това по движението на тялото й, което му се отдаваше и се отскубваше на интервали. Изведнъж тя скочи на крака. Една врата хлопна в партера. Чу се гласът на Франсоаз:

— Карол? Къде си?

— При Жан-Марк — отвърна тя. — Ела!

Тя издърпа блузата си, оправи косите си и изражението на лицето й стана съвсем непринудено. Преобрази се така мигновено, че Жан-Марк се усъмни дали въобще между тях е станало нещо.

— Ти бързо свърши работата! — каза Карол на Франсоаз, която отваряше вратата.

— Да! Срещнах господин Виньоз в селото. Той ме върна с колата си. Не си ли добре, Жан-Марк?

— Не, не съм много добре…

— Бедничкият ми!…

— Накарах го да изпие един силен грог! — обясни Карол. — Нали обещаваш, че няма да ставаш от леглото, Жан-Марк? Ако имаш нужда от нещо, повикай ни!…

— Все пак той би могъл да слезе долу и да вечеря с нас! — каза Франсоаз.

— Разбира се, стига да има желание! — отсече Карол. — Но сега трябва да почива!

Тя излезе с Франсоаз, а Жан-Марк се отпусна на възглавницата си. С очи, вперени в тавана, той се мъчеше да разбере какво се бе случило, но колкото повече се опитваше да въдвори ред в мислите си, толкова повече се чувствуваше пленен от събитието. За няколко минути светът се бе преобърнал. Променили се бяха всички взаимоотношения между хората. Сега вече не бе възможно да каже дори и една дума в семейството си, без да излъже. Като си припомни как Карол потръпваше от удоволствие от устните му, той се почувствува превъзнесен от любов, от гордост, от самочувствие. Но вътре в него един предпазлив глас му пожелаваше всичко да си остане както преди. И неочаквано се запита дали не е искала само да го утеши, като го е видяла така унесен. „Не! Тя ме обича! Уверен съм! И аз я обичам!“ Лицето му гореше. Задушаваше се под завивките. Отхвърли ги грубо от себе си. Бе изпаднал в такава силна възбуда, че повече не можеше да лежи в леглото. Влезе в тоалетната, обля лицето си със студена вода, облече се, но му прилоша и затова седна на ръба на леглото. От партера долетя буен смях. Даниел се бе прибрал. Той навярно разказваше как е прекарал деня: „Беше неописуемо… Направих три изкачвания… А какво има за гризкане?…“ Жан-Марк нямаше никакво желание да се намесва в шегите на този катерач. Лежеше в леглото си, както бе облечен, и взе криминалния роман, но нищо не можеше да разбере от това, което четеше. Повръщаше му се от умора. Треската забръмча в главата му. Той спусна клепачи и се помъчи да не мисли за нищо.

В осем часа Франсоаз почука на вратата му и го попита дали иска да слезе за вечеря. Той тръгна след нея. На масата Карол му се видя загадъчно променена. Нямаше вече тюрбан на главата си, а тъмна коса, загладена като коприна. Златна гривна от големи плоски халки обвиваше китката й. Облечена бе в син панталон и с един стар черен пуловер, който много й отиваше — навярно го бе избрала между десет други, за да изглежда както трябва тази вечер. Лицето й бе придобило израза на уравновесена и всеотдайна майка на щастливо семейство. Как може да се допусне, че само преди два часа същата тази жена е била увлечена, задъхана?… Тя се смееше на шегите на Даниел, спореше с Франсоаз по рецептите за палачинки; но когато те не я гледаха, хвърляше към Жан-Марк нежни погледи. На няколко пъти той се изплаши да не би Франсоаз да долови тези бързи като светкавица мисли, които се разменяха през масата.