Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 80

— Пий бързо — каза тя, като седна в края на леглото.

Той допря устни до течността и веднага отдръпна главата си назад.

— Пари! Не мога!

— Може, може! Помъчи се, драги! Иначе няма да има никакъв резултат. А ето и аспирина!

Той лапна две таблетки една след друга, погълна ги с грога, намръщи се, но продължи да пие. Карол пое празната чаша.

— Каква мръсотия! — изръмжа Жан-Марк. — Гърлото ми пламна.

— Толкова ли си нежен?

— Не, но изглежда, че си турила и динамит вътре!

— Турила съм каквото трябва. Ей сега температурата ти ще спадне. И ако утре не си по-добре, ще повикам доктор Тирегу.

— Какво ще безпокоим доктора заради един грип!

— Недей да спориш! Щом като си болен, трябва да се подчиняваш!

Тя му се караше с нежност и той мълчеше, но в душата му нещо бушуваше. „Ах! Нека ми се кара още, нека се грижи за мене!“ В главата му нахлуха спомени от боледуването му през детството. Винаги все същата картина: затъмнена лампа, лекарства, илюстровани книги, нежности. Обаче тогава го лекуваше Маду… С досада отхвърли тези спомени, които го смущаваха сега в неговата мъжка възраст.

— Ще оправя възглавниците ти каза Карол. — Пък и трябва да те преоблека! Ти си плувнал в пот!

Тя стана, отвори шкафа, извади чиста пижама, кърпа, тоалетна ръкавица и се върна при Жан-Марк, който бе седнал в леглото.

— Я се съблечи — каза тя.

Той свали дрехите си и от въздуха в стаята тялото му, влажно и голо до кръста, настръхна. Карол опря коляно до леглото и се наведе над него. В абажура на лампата той видя на няколко сантиметра от себе си това фино лице със загрижени тъмни очи. От отвореното шише се разнесе лъх на одеколон. След като се подвоуми само за миг, Карол започна да разтрива Жан-Марк. Разтърка гърдите му, гърба, врата, силно разроши косите му.

— Така изглеждаш съвсем мъничък! — каза тя, като се засмя. — Би помислил човек, че си на дванадесет години.

Гласът й звучеше фалшиво. Изведнъж тя се спря. В очите й блесна някакво твърдо, обмислено решение. С погледа си тя галеше раменете, брадата и устата на Жан-Марк. Като в сън той хвана ръката й, свали тоалетната ръкавица и залепи устните си върху топлата, нежна и силно парфюмирана длан. Когато вдигна глава, Карол не бе променила изражението на лицето си. Те стояха така дълго неподвижни и мълчаливи. После, без да има чувството, че е протегнал ръце към нея, нито пък че тя се е наклонила към него, устните им се срещнаха. Помисли си, че тя ще се опомни и ще го отблъсне… Но тя не се помръдна, разтапяше се в целувката и прошепна през зъби:

— Жан-Марк!…

— Обичам те, Карол! — каза тихо той.

— Обичам те! Обичам те…

Блаженството, което изпитваше, беше примесено с някакво чувство на смъртен страх, но това правеше щастието още по-голямо. Мозъкът му бе изсмукан като с фуния. Пропаст, ад… Нямаше значение какво ще последва!

— Обичам те!…

Тя се отдръпна от него с въздишка на задоволство, като дете, което на един дъх бе изпило жадуваната чаша с мляко. Той я обгърна с ръцете си, но сега тя не му подаде устните си.