Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 79

— Тя наистина е изумителна! Как може едно момиче да няма желание да оправя косите си, да се облича?

— Голямо значение ли отдаваш на елегантната външност на жената? — запита Карол.

— Огромно! За мене това е част от самата нея, почти много по-важна от красотата.

Карол загадъчно се усмихна и постави бъркачката върху масата.

— Свърших — каза тя. — Мисля, че тестото ми е готово.

Настъпи мълчание. Жан-Марк тръгна и се прозя.

— Коя беше книгата ти? — попита той.

— „Пирон в клоуна“.

— Какво сензационно заглавие! Възможно ли е?

— Страшна е!

— Е, добре! Ще отида да я чета!

— Вземи я от стаята ми, като минаваш. Тя е на нощната масичка. След малко ще ти донеса чаша грог и аспирин.

— Пак ли?

— Искаш ли да оздравееш? Да или не?

Тя го изтласка навън; той бе с една глава по-висок от нея; на дясната й буза имаше брашно.

Изкачи се по дървената стълба с широки стъпала и парапет от ковано желязо, влезе в стаята на Карол и като се поколеба, остана там за момент. Щорите бяха наполовина спуснати и в полумрака обстановката между стените беше приятна. Над пода от червеникави плочки се мъдреха хубави селски мебели. По средата на едно пано стърчеше удивително и безсрамно ниското брачно легло с широки правоъгълни крака. Върху тоалетната масичка до прозореца бяха наредени бурканчета, туби, флакончета — всичко необходимо за женското кокетство. Парфюмът на Карол най-силно се чувствуваше тук. Тюлена нощница бе хвърлена небрежно върху един стол. На дръжката на прозореца висеше чорап. Жан-Марк вдъхна дълбоко въздуха, сякаш за да се насити напълно, взе книгата от нощната масичка и излезе.

Отпуснал се в леглото си, той бе доволен, че послуша съвета на Карол. В топлината на завивките се почувствува слаб, но по-спокоен. Тръпките изчезнаха. Прочете първите страници на „Пирон в клоуна“. И като се замисли, реши, че не е съвсем лошо тук, на село. Впрочем какво щеше да прави сам в Париж! Дидие Копелен бе отпътувал за Перигор, у братовчеди, Валери — за Шотландия. А Мики… той нямаше желание да я види!… Освен това и Маду щеше да дойде тук, във „Феродиер“. Бе съобщила, че ще пристигне утре. Дано оздравее още сега! Започна да мечтае за грога, който бе отказал. Погледът му шареше по страниците на книгата. Всички герои говореха на невъзможен жаргон. Още във втората глава една ездачка бе намерена заклана в стаята й, стиснала парче розова попивателна в дланта си. „Имаше нещо зловещо и едновременно еротично в това красиво женско тяло, разрязано и потънало в локва кръв“. „Тя сигурно е забравила моя грог“ — помисли си Жан-Марк и се ослуша. Никакъв шум откъм партера. „Може би ще трябва да я повикам“. „Мръсна работа! — каза Джим Хаулен. — Само ако знаех копелето, което е нанесло удара…“ Жан-Марк погледна часовника си: „Пет часът и двадесет минути. После ще бъде много късно…“ „И докато говореше, едно очарователно създание със закръглени ханшове и щръкнали гърди се появи в рамката на вратата. Малори свирна от възхищение“. Жан-Марк се надигна на лактите си. Този път наистина се чу шум. Някой изкачваше стълбите. Карол влезе. Носеше в ръце чаша, пълна с тъмночервена, димяща течност. Още не беше свалила зеления си тюрбан.