Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 78

— Правиш десет дози — измърмори Жан-Марк.

Без да престава да разбива тестото, Карол обърна глава към него. Очите й блеснаха под меките гънки на тюрбана.

— Познавам апетита ви — каза тя. — Само ти ще изядеш десетина!

— Днес не съм гладен.

— И то само защото е още пет часът!

— Не, чувствувам се много зле, нали знаеш!

Тя натисна с пръст тестото, за да провери гъстотата му, избърса се с един парцал и се изправи строго, майчински пред Жан-Марк, който продължаваше да седи.

— Вярно е, че не изглеждаш добре! — каза тя, като постави ръката си на челото му.

Той притвори очи. Нежен хлад премина по слепоочията и челюстите му.

— Трябва да се прибереш и да си легнеш — продължи тя.

— Не.

— Предлагам ти един чудесен криминал. Вземи го! Няма да усетиш как ще мине времето!

Той наведе глава. Тогава тя вдигна рамене, изръмжа: „Инат си като муле!“ и пак се залови с тестото си. Жан-Марк гледаше през прозореца: лека зеленикава мъгла покриваше дърветата, градината; сиви облаци потискаха хоризонта; скоро щеше да завали!… От три дни семейството се бе настанило в Бромей. Семейство, но без Филип! Той, сякаш непредвидено, трябваше да отлети за Ню Йорк. Работата му щяла да го задържи там до края на април. Жан-Марк съжаляваше, че баща му отсъствува. Той не можеше да води интересни разговори нито с Франсоаз, която всеки следобед потъваше в своите учебници по руски, нито с Даниел, който изчезваше още в зори — отиваше с приятели в гората Фонтенбло, за да се катерят по скалите — и се появяваше чак вечер мръсен, изморен и целият издран. „Какво удоволствие може да се изпитва при такава умора?“ — помисли си той.

Франсоаз влезе в кухнята. Приключила за днес четенето и както винаги, когато се изскубваше от своите книги, тя имаше усмихнат и сънлив вид.

— Палачинки ли приготвяш? — попита тя. — Чудесна идея! Не забравяй да сложиш и малко черешова ракия!

— Готово е вече! — каза Карол. — И струва ми се, че попрекалих малко.

Като нямаше какво да прави, Франсоаз се повъртя малко из кухнята, отвори долапа и съобщи:

— Няма хляб за тази вечер!

— Ах! — извика Карол. — Съвсем забравих да купя!

— И така ще минем — намеси се Жан-Марк.

— Ти можеш да минеш и без хляб — каза Франсоаз, — но не и Даниел. Той, бедничкият, ще се върне изгладнял! Ще отида до Пуйсо пеш. Добре ще ми дойде, като се поразходя на въздух. Главата ми се е надула!

— Хайде де! Да не би и ти да си хванала грипа? — попита Карол.

— Не! Аз… защото два часа не съм вдигнала глава от моите руски книги.

— За всеки случай вземи чадър: сигурно ще завали.

— Обичам дъждът да плиска лицето ми!

— А косите, Франсоаз? — каза с укор Карол.

— О, косата ми! Малко ме е грижа!

Когато тя излезе, Жан-Марк въздъхна: