Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 77

— И аз имам поне толкова, колкото него.

— Интересно! Вие изглеждате като от друг свят!

— Аз ли?

— Да. Вие презирате глупавата мода, чужди са ви завистта, злобата, гордостта. Обичате всички, който ви обкръжават!

— Има още нещо. Не съм ви споменала за най-прекрасното същество, което познавам — извика тя. — Това е леля ми. Ние я наричаме Маду. Тя ни е отгледала — мене и братята ми. Сега живее сама в провинцията. Антикварка е. Има чуден вкус, прекрасно сърце…

Тя забеляза отново, че той я гледа с поглед, пълен с благодарност и одобрение. Сякаш му бе дала точно това, което е очаквал. Като любител на музика, който слуша как цигулката изпълнява безпогрешно мелодията, която той таи в главата си.

Бяха достигнали каменната стълбичка, която водеше до горния край на кея. Градът потъваше в мъгляв здрач. Би помислил човек, че някаква смесица от пушек и прах се издига от земята към небето.

— Сега трябва да се прибирам — каза тя.

Александър Козлов не се помръдна. Лицето му бе като вдървено. Гледаше упорито младото момиче. И накрая каза:

— Никога няма да забравя тази разходка, Франсоаз.

— И аз — прошепна тя.

Той я изпрати по улица „Бонапарт“, чак до дома й. Там, пред входа, стисна ръката й. Портиерката стоеше пред прага на вратичката си. Хора се движеха напред и назад по тесния тротоар. Блъскана и отляво, и отдясно, Франсоаз очакваше всеки момент да изскочат отнякъде баща й, братята й, Карол. Обзе я плахо щастие.

— Довиждане — каза Александър Козлов. И пусна ръката й. Изведнъж тя се видя сама.

Александър Козлов изчезна в тълпата. По улицата с трясък премина автобус с равнодушни физиономии зад прозорците.

XIV

Без да става от стола си, Жан-Марк се обърна да види дали вратата на кухнята е добре затворена. Непрекъснато имаше чувството, че някакво вътрешно течение смразява раменете и глезените му. Суха кашлица го разтърси. Аспиринът най-добре му помагаше. Предобед бе взел две таблетки с малко вино и от три часа насам главата не го болеше. Сега отново започваше да го тресе. Ще се влачи ли с този грип през цялата великденска ваканция? Всъщност „Феродиер“ обикновено си беше скука. Но ако пък на всичко отгоре ще трябва да пази стаята!… Нов пристъп, по-силен от другите, го разтърси. Крайниците го боляха, главата му бе зашеметена. „Имам най-малко тридесет и осем и половина“. Очевидно бе, че е по-разумно да си легне. Но скучно му беше да стои съвсем сам в стаята си. А тук, в кухнята, поне влизанията и излизанията на Карол го развличаха. Бе се заловила да приготви палачинки за вечеря. Едно от развлеченията, когато биваха на село! Тя, която в Париж не пипваше дори чиния, тук, в Бромей, проявяваше неуморна кулинарна дейност. Съседката, госпожа Тиер, се явяваше само сутрин, за да подреди къщата. През останалата част на деня нямаха прислуга и Карол беше възхитена от свободата, която имаше. Главното й занимание беше една домашна готварска книга, изпокъсана от бележки. И сега тя бе поставила книгата на масата пред себе си, отворена на страницата за палачинките. От време на време артистично хвърляше към нея старателен поглед. Бяла престилка, много голяма за нейния ръст, обвиваше плътно ханша й. Беше прибрала косите си с копринен шал, който случайно попаднал в ръцете й, но със своя смарагдов зелен цвят като по чудо подчертаваше нейните фини черти и блясъка на кожата й. Облечена така, тя разбъркваше в една купа тестото, от което лъхаше аромат на ванилия.