Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 58

Зашеметена от този поток от думи, Франсоаз се опита да преодолее смущението си и каза с колеблив глас:

— Щом като не вярвате в Бога, вие не правите разлика между доброто и злото.

— Доброто и злото са относителни понятия — каза Александър Козлов. — Не може да се противопоставя бога на дявола. Трябва да отречем и единия, и другия, или пък да боготворим и двамата. В моите очи те са като тъмната и осветената страна на един и същ предмет. Считам, че е абсурдно да обичаш бога и да мразиш дявола, така както е абсурдно да обичаш лявата страна на това шише, защото е осветена, и да мразиш дясната, защото е в сянка. Всъщност ако изместя лампата, лявата страна на бутилката ще бъде осветена, а дясната ще потъне в мрак. Не! Всичко е по-объркано и по-сложно, отколкото предполагат нашите философи. Те създават теории, за да завладеят вселената. Но вселената се измъква от техните аксиоми така, както водата през дъното на ситото. Да бъдеш в хармония с вселената, значи да се оставиш да те води инстинктът ти. Важи единствено правилото — да не досаждаш никому!…

— Значи според вас всичко е позволено? — каза Франсоаз.

— Доколкото не посягам върху свободата, върху живота на ближния си, да!

Тя почувствува, че той не е прав, но не знаеше как да му го докаже.

— Простете ми, ако съм засегнал религиозните ви убеждения — подхвана той по-тихо.

— Не сте ме засегнали — каза тя.

— Нито пък съм ви убедил?

Тя го погледна в очите и отвърна:

— Не.

Козлов се засмя, като отметна назад глава.

— Е, добре! Толкова по-хубаво! Щеше да ми бъде мъчно, ако бях ви направил моя последователка!

— Че защо?

— Защото не е весело да бъде човек като мене!

Той пи отново и се намръщи от отвращение.

— Каква свинщина! Наистина много е подсладено!

Фредерик Масар бе вдигнал някаква книга от земята и я прелистваше небрежно. Несъмнено този богословски спор не го интересуваше. Той бе едро, русо и много прилежно момче. Франсоаз се запита какво търси в тази опушена стая между тия двама мъже. Погледна часовника си. Шест часът и половина. А Патрик я чакаше! Тя скочи нервно.

— Трябва да вървя!

Александър Козлов не се опита да я задържи.

* * *

За щастие Патрик беше още там, седнал с наведена глава пред чаша, в дъното на кафенето. По неговото добродушно лице бе изписана скуката от чакането в продължение на три четвърти час. Нито за миг Франсоаз не помисли да скрие от него истината. Между тях двамата всичко трябваше да бъде просто — това бе главното условие в любовта им. След като се извини за закъснението и получи една малка целувка по бузата си, тя седна до него, поръча си портокалов сок и разказа с весела словоохотливост за беседата и след това за посещението у Александър Козлов.

— Колко съжалявам, че ти не можа да ме придружиш! — извика тя.

— Имам важно препитване утре сутрин — каза Патрик. — Ето виж, дори и тук си донесох записките, за да зубря, докато те чакам!

Тя видя тетрадката върху масата и прошепна:

— Много хубаво!… Но все пак загуби нещо!… Козлов наистина бе чудесен. Като лектор, разбира се, но и след това в разговора… Очевидно той има безумни идеи. Не вярва в Бога. Или по-точно вярва, че не вярва в Бога, защото мъката, която изживява, свидетелствува всъщност за присъствието на Бог във всичките му мисли.