Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 57

Той се засмя леко и изпи до дъно чашата си. Фредерик Масар го разпита за връзките му с руските емигранти. Той отговори, че вижда много малко от тия хора, живеел съвсем усамотено; единствената му грижа, изглежда, бе неговата майка, гувернантка в дома на един стар руснак, бивш депутат в Думата. Той говореше за нея с добродушна ирония:

— Тя е почти уникален пример в отричането на новото от привързаност към миналото. Съвсем малко й трябва, за да започне да пресмята в рубли!

Корин и Мирел Борделе се извиниха: трябвало да си тръгнат. Франсоаз би искала да ги последва, но не можеше и да се помръдне: жадно любопитство я приковаваше в тази стая. Александър Козлов напълни пак чашата й.

— Не, много ми е — възпротиви се тя леко.

После само потопи устните си в това питие, чийто сладък аромат й се виждаше приятен и безопасен. Той обаче изпи чашата си на един дъх и отново бързо я напълни. Изглежда, че се отнасяше безразсъдно към напитките, а навярно и към храната. Вълнуваха го естествено по-други интереси. Цигара димеше в ъгъла на устата му. Той нехайно тръскаше пепелта върху чинията, поставена на паркета. Лицето му се оживи. В очите му трептеше мъглява светлина. Когато Франсоаз го запита кой е любимият му автор от руските класици, той отвърна, без да се двоуми:

— Гогол.

— Защо?

— Защото никой като него не ни кара да чувствуваме тайната, която обкръжава и най-обикновения на пръв поглед предмет, и най-простото на вид същество! Неговото карикатурно виждане на света ни кара да се съмняваме във всичко!

— Нали все пак е бил ревностен православен, искрено вярващ! — каза Фредерик Масар.

— Нищо по-лесно за искрено вярващите да тикат добрите хора към неверие!

Това твърдение възмути Франсоаз.

— Вие атеист ли сте? — прошепна тя.

— Не, но скептик! Смятам, че човек трябва да бъде много наивен, за да раболепничи пред неизменните истини, били те на деизма, на паганизма или на атеизма… Тъй като човешкият ум дори поради своята структура е неспособен да проникне в същността на нещата, всичко, което днес ни е дадено като истина в книгите, утре може да се окаже лъжа. Грешка е, ако се каже, че тази маса е лишена от душа, че този стол не може да мрази; лъжа е, ако се каже, че смъртта е начало; лъжа е да се каже, че смъртта е край; лъжа е, ако се каже, че всичко е лъжовно! Човек е на земята, за да дълбае галерии във всички посоки, макар и да съзнава, че никога няма да стигне до дъното… Най-голямата слабост на църквата е нейната инертност. Помислете си само, тя е единственият институт в света, който почти не е еволюирал през вековете. Нейното отношение към живота е така изостанало, така изкуствено, като на някой тип, който в наши дни би упорствувал да се осветлява със свещ и да пътешествува с дилижанс. За себе си аз знам най-вече, че нищо не знам. Затъвам всеки час по-дълбоко в неизвестното, в необяснимото…