Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 60

— Не мога повече! Той кара много бързо!

Дидие раздвижи пръстите си, изтръпнали до болка. Много студенти не слушаха вече лекцията. Някои дори четяха вестник или решаваха кръстословици. Общо взето, момичетата бяха по-издръжливи. Прегърбени над тетрадките си, те изписваха страница след страница, сякаш бродираха на машина.

— Ужасни са! — изръмжа Жан-Марк. — Като че ли това ще им потрябва някога!…

Беше изказал мисълта си много високо. Няколко глави се обърнаха, чуха се шъткания, които бързо бяха заглушени от юридическите формули, литнали от катедрата към чиновете. Най-после високоговорителите изплюха края на лекцията. Ръкоплясканията едва се чуха. Антоний Мериняк напусна подиума, последван от куция разсилен. Изведнъж идеалният ред в аудиторията се наруши. Шум от човешка глъч, от трополене по пода напълни амфитеатъра. Навред затракаха седалките, които се вдигаха при ставането.

Повечето от студентите тръгнаха към коридора да изпушат по една цигара до следващата лекция. Жан-Марк и Дидие останаха, за да запазят местата си. Десет минути почивка. Тук-таме из редиците се образуваха групички, които разговаряха, смееха се или си разменяха записки; в края на реда момиче и младеж се бяха притиснали един о друг и се целуваха, без никой да им обръща внимание.

— Той не престана да я натиска през цялата лекция — каза Жан-Марк. — Сигурно е много грозна!

— Така ли мислиш? — каза Дидие. — Може би в главата, но в тялото…

— И в тялото! Погледни я добре.

Огледаха я, после преминаха към другите момичета. След като разгледаха всички в залата, те безпристрастно решиха, че повечето от момичетата са почтени. Положително студентките по право далече превъзхождат колежките си от другите факултети. Неочаквано Дидие попита:

— Ти влюбен ли си в Мики?

— Да не си луд? — извика Жан-Марк. — За мене Мики е само физкултура!

— Така съм съгласен! Онази вечер малко се поуплаших!

— Не ме познаваш — каза Жан-Марк.

Той се изсмя арогантно, но веднага се обвини, че се е показал така брутален. Имаше ли право да презира Мики, щом като търсеше обятията й винаги когато желанието го измъчваше? Да, разбира се! Защо не? Баща му би одобрил постъпката му. Жан-Марк се чувствуваше горд, че може така хладнокръвно като него да се отнася към жените. За единия и за другия пол бяха безсмислени всички жестове и всички думи, които не водеха към плътска любов.

Студентите започнаха да влизат в залата. За по-малко от две минути всички места отново бяха заети. Професорът по административно право се появи върху силно осветения подиум, благодари за аплодисментите и започна лекцията си.