Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 20

— Даниел ще бъде много щастлив! — каза Мадлен.

Той поклати глава в знак на съгласие, против волята си. Тя угаси цигарата си в една китайска чинийка, която служеше за пепелник. Погледът й обходи книгите по лавиците на библиотеката.

— Много ми харесва тази стая — подхвана тя.

На вратата се почука и на прага се появи Мерседес, пак сърдита, разбира се.

— Портиерката дойде да ме предупреди, че колата на мадам Горже пречи на един от съпритежателите да паркира — каза тя. — Иска някой веднага да отиде и да я премести.

— Тюх! — извика Мадлен. — Слизам!

Извади от чантата си ключа на колата и се спусна надолу. След нея и Филип веднага излезе от кабинета си. Той искаше да използува краткото отсъствие на сестра си, за да поговори насаме със своя син. Намери Даниел в стаята му, наведен над домашно. Върху масата падаше жълтеникава светлина от корема на лампиона луна, окачен на тавана. Остри звуци на джазова музика заглушаваха ушите. При отварянето на вратата Даниел вдигна глава и му отправи въпросителен поглед. Нямаше съмнение, че, след като бе изпратил леля си при баща си, сега очакваше резултата от преговорите.

— Защо ти сам не дойде да ми кажеш? — попита Филип сурово.

— Решено бе, когато ти беше на път — промълви Даниел. — И тъй като Маду беше тук, аз разказах най-напред на нея… А пък днес…

— Днес пък тя разказа на мене. Друг път внимавай да няма посредници между нас. Мъж ли си? Да или не?

След това въведение Филип седна на края на дивана. Искаше да направи малка пауза, но се сети, че Мадлен може да се върне всяка минута, и каза бързо:

— Щом като си избран от твоите другари, реших да не се противопоставям на това пътуване. Значи ще заминеш. Където пожелаеш. Но знай, че разчитам с успеха в училището да оправдаеш доверието, което ти гласувам. Надявам се…

Той не можа да каже повече. Даниел се хвърли върху му и започна да го целува бясно. Този хлапак беше много експанзивен. Възпитанието на Мадлен!… Почти задушен, Филип започна да протестира:

— Хайде, стига толкова!

Колко пъти само той беше въставал срещу семейните излияния. Най-вече, когато те идваха от момчетата. В действителност се отвращаваше от всички ласки, които не бяха женски. Толкова много харесваше плътската любов, че не можеше да понася маймунските нежности между баща и син. Тази поникнала брада, която се потърка по бузите му, този топъл мъжки дъх!… А всъщност държеше много на децата си. Обичаше ги своеобразно, въздържано, с гордост. Най-сетне Даниел се откъсна от него и извика:

— Ти си прекрасен! Не се тревожи за изпитите ми! Ще ги взема! Дори ще се проявя както трябва!… За пътешествието избрах Брега на слоновата кост. Имам точни сведения за страната…

Стъпките на Мадлен се чуха в коридора. Разговорът между бащата и сина завърши, тя можеше да влезе. Даниел се хвърли на врата й. „Пак прегръдки“ — помисли си Филип.