Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 22

Търговката се разсъни, изплува сякаш от дъжда, мрака и студа, за да каже едва чуто цената — съвсем приемлива. Мадлен бързаше толкова много, че плати, без да се пазари, и зави покупката си в къс хартия, захвърлена върху един стол. После, притиснала плячката до корема си, изскочи навън с приведен гръб. След автомата — медните дръжки! Наистина не бе прахосала времето си в Париж.

На централната алея силата на дъжда я изненада: в хубав вид ще се представи на Патрик! Мокра, с кални чорапи, с мръсни ръце, с коси, сплъстени от тази смешна шапка! Няма значение — нека си мисли каквото си иска! — нямаше време да ходи до хотела, за да се преоблича. Колата й бе така притисната между две други, че трябваше да направи десетина маневри, за да се измъкне. Като извиваше волана ту на една, ту на друга страна, лицето й пламна от горещина. Тя ругаеше полугласно! „Какви негодници!“ и си мислеше за „двамата малки“, които я очакваха. Беше се заклела на Франсоаз, че няма да закъснее. Винаги даваше обещания, които след това я измъчваха. Най-после, след леко одраскване на бронята, колата й успя наполовина да се измъкне. А зад нея вече застана друга кола, за да заеме освободеното място. Шофьорът проявяваше нетърпение. Навярно той бе забелязал номера на табелката и си правеше заключение за несръчността на провинциалистите. Мадлен го виждаше в огледалото как клати глава и мълчаливо натиска клаксона. „Да, да! — изръмжа тя. — Почакай една минутка, какво толкова!“ Тя потегли, като изви рязко кормилото, за да се насочи в права линия.