Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 18

Анри Труайя

Бе решила да му се противопостави, дори да се скара с него, ако е необходимо, но да успее в мисията си. Бяха й необходими десет минути, за да се преоблече. Ето още една червена светлина. Последната. Тя приготви парите предварително, за да плати на шофьора. Той й помогна да извади автомата от колата.

Влязла в стаята си, тя вече не искаше да се занимава с негъра пушач, който бе поставила върху тоалетната масичка: сега трябваше да мисли за предстоящия си разговор с Филип. Права, по комбинезон пред огледалото, тя четкаше със сила косите си и мислено си повтаряше доводите, които щеше да използува. Тесните презрамки на сутиена се бяха врязали в тлъстите й рамене. Кожата под врата се бе зачервила и настръхнала. Беше смръщила вежди над сърдития си поглед. Бързо облече „вечерната си рокля“ — все същия модел, права, тъмносиня, — напудри носа и брадата си, провери дали има достатъчно цигари в чантата, облече мантото си, отправи се към вратата и с изненада улови в огледалото погледа на автомата, който втренчено я гледаше.