Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 19

Седнал на бюрото си, със скръстени ръце, с брада, опряна на гърдите, Филип слушаше сестра си с растящ гняв. През целия му живот ли щеше да се намесва тя в семейните им работи под претекст, не се е грижила за децата в продължение на няколко години? Как не може да разбере, не вече е извън курса, че вече никой вкъщи няма нужда от нея, че племенниците й я обичат много, но при условие че си стои там, в провинцията. Пък и как се вълнува сега, за да защити пред него каузата на Даниел! Смешно е! Тя сновеше с мъжка походка от прозореца до масата, с цигара в уста. Той би искал да й каже „не!“, за да й отнеме илюзията, че е победила. Но безспорно Даниел трябваше да извърши това пътешествие. Колкото по-тежко бъде изпитанието, толкова повече момчето ще закали характера си. Единственото възражение, което Филип можеше да направи, беше, че проектът му се поднася от Мадлен! Имаше тук нещо унизително за неговото бащинско самолюбие. Той отпусна ръце и забарабани с десетте си пръста по ръба на масата.

— Аз зная много добре какво ще ми възразиш — каза Мадлен. — Според теб Даниел е още млад. Макар че по външност е още дете, но фактът, че има желание да направи това пътуване, трябва да ни убеди, че умът му е вече узрял.

Това „ни“ накара Филип да изскочи от кожата си.

— Не се тревожа, че Даниел е още дете, а заради учението му. Той трябва да подготви матурата си. С мисълта за това пътешествие в главата си той ще занемари всичко. Ами ако го скъсат? Ще трябва ли все пак да замине?

Той долови, че въпреки желанието си беше така извъртял въпроса, сякаш искаше мнението на сестра си.

— Не би ли могло да му се каже, че ще замине само ако издържи изпитите си, за да бъде подтикнат да учи? — предложи тя.

Той подскочи. Тя му бе дала повод да й възрази.

— Не! — отсече той. — Аз съм против тази система — да се примамват децата с награда. Даниел трябва сам да поеме отговорността. Той ще замине каквото и да се случи!

— Имаш право — каза Мадлен.

Той разбра, че резултатът от това сражение я задоволява, но че от тактичност не иска да изрази задоволството си. В края на краищата така е по-добре. Миналия път той беше прекалил с нея. Глупава история! И то за нищо. Тя си бе отишла, като тръшна вратата. Какво толкова оскърбително й бе казал? Вече не можеше да си спомни. От известно време паметта му изневеряваше и това го тревожеше. Много работа. Впрочем защо така предпазливо се отнасяше към сестра си? Той мразеше любезниченето. То е благодетел на слабите. Да разчиташ на милостта на другите, значи да загубиш част от личното си достойнство. Молил ли е той някога някого за снизхождение?