Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 17

— Господин Жан-Марк вечерял ли е или трябва да му сервирам? — попита Мерседес с остър тон.

— Дайте ми парче студено месо — промърмори Жан-Марк. — Това ми стига.

После Агнес — със запретнати ръкави и овехтяла престилка — поднесе десерта: часът беше девет и пет минути, Мерседес вече бе изчезнала. Цялото семейство избухна в смях.

— Нали ти казах, Маду? — възкликна Даниел.

— Уверявам ви, че ние сме от добро тесто! — допълни Жан-Марк.

— Всичко това е без значение! — въздъхна Карол.

Страхът й от усложнения в отношенията с прислугата, колкото и парадоксално да бе това, я караше да проявява висши социални разбирания. Тя беше снизходителна до безкрайност. В хола поръча да сервират за всички кафе, а за нея чай от някаква билка. После говори за умората си, за безсънието си, закле се, че Париж я убива и че сто пъти би предпочела да живее в някое рибарско село. В десет часа, понеже знаеше, че Мадлен гори от желание да остане сама с племенниците си, тя се оттегли.

Пред децата Мадлен призна, че противно на това, което бе казала, още не си е наела стая. Те искаха да я задържат вкъщи, но отстъпиха пред нейната настоятелна молба. И тримата я придружиха до един близък хотел. Тя бе оставила колата си в двора. Даниел понесе куфара й на рамо. Жан-Марк и Франсоаз я хванаха под ръка. Имаше малко хора по улицата. Тротоарите блестяха от дъжда. Витрините на няколко антикварни магазина бяха осветени. Бледата светлина на уличните лампи едва достигаше покривите. Семейство Ейглетиер се бе скупчило около Мадлен. Едно сплотено семейство, което вървеше в крак. Тя се чувствуваше толкова добре с племенниците и племенничката си, че нямаше никакво желание да спи. Но децата трябваше да станат утре рано. Те я настаниха в хотел „Моне“, в самостоятелна стая — малка, чиста, с цветя по книжните тапети, с месингово легло и чамов гардероб с изпочупени закачалки — и си отидоха, отнасяйки младостта си като светлина. Останала сама, тя се сети, че преди да тръгне, вкъщи не бе изключила светилния газ; тази тревога, пък и шумът от колите, дълго време я държаха будна.

IV

С отмалели ръце Мадлен стигна до таксито, каза адреса на хотела си, тръшна се на седалката и постави до себе си автомата, чиито хиляди частици издрънчаха. Трябваше ли да го купи? Сега не можеше да си отговори. Все пак не го взе скъпо. Всички други достигнаха баснословни цени, защото бяха в движение. А този според ръководещия търга „мъчно можел да се поправи“. Тя ще го покаже на своя часовникар в Трувил. Толкова сръчен е този господин Билард, че ще успее някак си да задвижи механизма. Отиде на продажбата без намерение да наддава, а ето че се връща с този чудесен негър пушач от XVIII век, сега скован, с лула във вдигната нагоре ръка. Разтвори вестника, с който го бе увила. И той се показа: своеобразен, с двурога бойна шапка върху бяла перука. Костюмът му от розов и бледосин плат, навярно от епохата, бе изпокъсан; маймунското му лице бе покрито с тъмнокафява кожа, на места проядена; зъбите му бяха от слонова кост. И да раздвижи, и да не раздвижи крайниците си, тя няма да го обяви за продан. Харесваше го много. Отсега се мъчеше да му намери място в къщата си. Върху камината? И дума да не става, там той ще разхвърли всичко по земята. Върху раклата? И там не. Върху кръглата масичка стил Луи XV може би? Но той е обемист: петдесет и три сантиметра висок, бе отбелязано в каталога!… Ах, дано не забрави медните дръжки за вратите! Може би ще открие това, което търсеше, във вехтошарския пазар? Ще отиде да се порови там в неделя сутрин. В Париж настроението й се повишаваше всеки път, когато си намираше ново занимание. При най-малкото друсане на таксито негърът пушач леко поклащаше глава. Симпатичен ли е, или е досаден? По-скоро досаден. В очите му, две стъклени топчета, блестеше налудничав поглед. Тя го придържаше нежно с върха на пръстите си, за да го предпази от падане, ако колата рязко спре. Сега съжаляваше, че не бе със своето рено-4 (но нали не може да се намери вече място за паркиране!). Този шофьор караше толкова лошо! Струваше й се, че няма да стигне до хотела в шест и половина. А бе обещала на Даниел да разговаря с баща му преди вечерята. Още когато племенниците й бяха съвсем малки, тя се бе убедила, че това, което се обещава на децата, трябва на всяка цена да се изпълнява. Често се бе превръщала в робиня заради обещание, дадено съвсем лекомислено на някое от тях. Как Люси можа да изостави трите си малки деца? Идиотка, глупачка! Очевидно още тогава Филип не я е обичал вече. Изоставена, измамена, тя се бе утешила с един тип с ограничени интереси, десет години по-млад от нея. И толкова обезумя, че дори го последва в Тунис, където той си бе намерил работа. Естествено не можеше да отведе и децата си там! Всъщност на тях им бе по-добре в Париж!… Мадлен ще се грижи за тях. Тя, Мадлен, е тук и ще спаси положението! Колко е добра тази Мадлен! „Не, аз не съм толкова добра — отсъди тя. — Зад моето възмущение тогава нямаше ли някаква тайна радост? Тази жена, която осъждах, ми създаде грижи, които осмислиха моя самотен живот. За кратко време душата ми се изпълни, бях спасена от пустошта. В продължение на осем години, благодарение на глупостта, егоизма и равнодушието на Люси, аз бях щастлива. Дори и след като Люси се завърна в Париж с втория си съпруг, аз продължих да възпитавам нейните деца по свое разбиране. Филип не ми се бъркаше. Сега обаче той е много важен. Заради Карол. Как ли ще ме посрещне? Обикновено е в добро настроение, когато се връща от път“.