Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 140

— Кой е?

Франсоаз влезе. Карол, изтегнала се в едно кресло, четеше. Тя вдигна миролюбив поглед към младото момиче.

— Няма да вечерям вкъщи и няма да се прибера тази вечер — каза Франсоаз сухо. — Отивам у майка си.

Карол остави книгата на масичката до себе си и прошепна:

— Не ти позволявам, Франсоаз…

— Ти не можеш вече нищо да ми забраняваш!

Изражението на Карол стана сурово.

— Забранявам ти да излезеш, преди да се върне баща ти, чуваш ли ме? — каза тя. — Ще искаш от него разрешение!

Лек гняв прозвуча в думите й. Франсоаз разбра, че за първи път Карол изпитва страх пред нея. Без да се плаши от това разгневено и загрижено лице, тя извика:

— Не! Ти ще му кажеш вместо мене! И ако имаш кураж, ще му обясниш защо съм излязла! Съмнявам се, че ще те оправдае!

Тя излезе, като тресна силно вратата. Помисли си за миг, че Карол ще изтича след нея, за да се опита да я задържи. Но нищо не мръдна в затихналия апартамент.

На улицата Франсоаз бе зашеметена от свободата. Александър Козлов трябваше да се е прибрал у дома си. Ще го намери. Какво ли ще каже, като я види. С големи крачки тя премина по улица „Бонапарт“, без да обръща внимание на минувачите, които я блъскаха. Времето бе хубаво. Няколко момчета се кискаха в една открита кола. Котка, свила се на кълбо, се препичаше във витрината на антикварен магазин. Тясната улица завърши пред светъл площад. Изведнъж църквата „Сен Жермен де Пре“ се извиси пред нея като някаква преграда. Тя идваше толкова често тук. Като дете, а и после, като младо момиче, носеше тук като дар своите грижи, своите радости и мъки. И всеки път излизаше успокоена от размислите в тишината и прохладата на този храм. Да блъсне вратата, да се вмъкне в приятния полумрак, да се помоли… Имаше такова желание в сърцето и в главата й, но се въздържа… Знаеше, че ако изпадне в религиозно вдъхновение, после няма да има смелостта да отиде там. Александър Козлов бе прав! Всеки си има такъв бог, какъвто заслужава. Някакъв бог, дребнав и стар, обитава църквата, която верующите посещават в неделя; а друг бог, богът на свободния дух, живееше навън. С този именно бог тя искаше сега да общува. Той я разбира и окуражава лудостта й, защото обича всички млади, буйни и благородни души. Откъсна погледа си от камбанарията със сиви камъни и отправи очи към небето, така безкрайно и така блестящо, че душата й се смая. Колите спряха. Франсоаз премина площада. Зад гърба си още чувствуваше масивната църква. Но като отмина кафене „Флор“, съвсем я забрави.

Като зави по улица „Бак“, тя закрачи бавно. Не искаше да пристигне задъхана. Той живееше на втория етаж. Изкачи се по стълбите, подвоуми се пред вратата на апартамента, после протегна ръка и натисна звънеца. Никой не отвържа. Не беше се прибрал още. Слезе по голите, протъркани дървени стълби. Портиерката надигна прозорчето си и я видя, че излиза.