Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 138

— Франсоаз — каза й той, — ще ви чакам утре у дома в пет часа. Размислете добре, преди да се решите. Или ще дойдете и ще бъдете готова на всичко с ясното съзнание, че с мене не ще изградите нищо трайно, или пък не идвайте, останете си мъдра и нашите отношения ще си останат както преди. А сега седнете. Искам да довърша обясненията си за „Пророкът“. Превел съм стихотворението. Не много лошо, нито много хубаво…

Тя седна като пън и продължи да го гледа в очите. Той замълча един миг и започна да рецитира на френски:

Измъчван от духовна жажда в пустиня мрачна се влечах и ангел шестокрил съзрях как властно пътя ми прегражда. С безплътна като в сън ръка очите ми допря: така пророчески открих зеници като изплашена орлица. Докосна моите уши и с шум и звън ги оглуши…

Наистина Пушкин ли е написал това? На Франсоаз й се струваше, че Александър Козлов, изпаднал във вдъхновение, анализира с ирония вълнението, което тя изпитва сега пред него.

И трепета разбрах небесен, и ангелския лек летеж, на риби скрития вървеж…

До края на урока нито веднъж не я погледна нежно. Продиктува й изречения, обясни значението на някои думи, обърна й внимание върху някои граматически и стилови особености. Тя записваше всичко, без да проявява интерес. Точно в шест часа той заяви, че трябва да си ходи. Тя помисли, че вече е забравил това, което й бе казал, след като я бе притиснал в обятията си. В момента на излизането, когато още държеше дръжката на вратата, той прошепна:

— Утре ще ви чакам, Франсоаз.

Със стиснато гърло тя наведе глава, без да отговори. Чувствуваше се оглупяла, грозна, фалшива, лошо сресана. В коридора те едва не се сблъскаха с Карол, която уж случайно излизаше от хола. Франсоаз забеляза как лицето на мащехата й засия както винаги, когато се появяваше пред хора. Както уморената актриса се съвзема и започва да блести при излизане на сцената, така и тя се преобразяваше пред първия появил се зрител. Като се усмихваше, поведе Александър Козлов и Франсоаз в хола, разпита ги за темата на днешния урок, заяви, че изложбата на някой си Юго Теокоп, която посетила днес следобед, била пълен провал, предложи уиски, позвъни да донесат лед. Франсоаз би желала Александър Козлов да се покаже безчувствен към това очарование. Но той не побърза да си тръгне. Сега тя съжали, че му бе разказала историята на Карол и Жан-Марк. Дали заслужаваше той това доверие? След всичко, което му бе казала, би трябвало да ненавижда тази жена, а поема маша от ръцете й. Навярно я намира красива? Малко го интересува, че душата й е кална! Главното тук е очарователното лице. Какво ли не би дала в този момент Франсоаз, за да бъде така съблазнителна като мащехата си. Той пиеше, говореше пред Карол, която го слушаше жадно и с любопитство. И той, и тя бяха много преживели. Бяха на еднаква възраст. Разбираха се, без да се доизказват. Едно малко момиче между двама възрастни. „Тя ще ми го отнеме!“ — помисли си Франсоаз. Тази мисъл я засегна така болезнено, че прехапа устните си.