Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 135

— Не — каза Мадлен.

Измъчваше я мисълта, която не искаше да изкаже от страх, че ще признае поражението си. Най-после измърмори с нежелание:

— Жан-Марк ме помоли да не се срещам с вас. Аз му обещах, но не устоях и…

— И сега бихте желали да не му казвам за вашето посещение. Но разбира се, това е напълно естествено!

Дошла като обвинителна, сега Мадлен се чувствуваше в унизително положение, като досадна просякиня. От известно време всичко, което предприемаше, се обръщаше срещу нея. Тя стана.

— Тръгвате ли си? — попита Карол. — Тази вечер Филип няма да закъснее, така че ако не искате да се срещнете с него…

XXIII

Франсоаз затвори телефона и остана замислена по средата на хола. Мадам Борделе я беше уведомила, че Мирел има жълтеница и няма да може да присъствува на урока. Жълтеницата е сериозна болест! Още вчера Мирел имаше лош вид, лицето й бе измъчено и бледо… Франсоаз реши да отиде да я види след няколко дни. Тя се разбираше добре с Мирел, която бе весела, лъчезарна и чиста като чаша с вода. И въпреки това не чувствуваше нужда да се сприятели с нея. Никога не бе имала истинска приятелка; другарки — още по-малко. Някога Маду често й натякваше за това. Диващина? Свенливост? Склонност към усамотяване? Чувствуваше се различна от момичетата на нейната възраст, живееше с други разбирания, в друго време, с други интереси. Погледна ръчния си часовник: четири и двадесет. Александър Козлов ще пристигне както обикновено в пет часа. Върна се бързо в стаята си.

След няколко минути Даниел влезе при нея, за да й покаже преписката, която си бе направил за своето пътешествие. Той отдаваше такова голямо значение на приготовленията си, че щеше да го огорчи, ако откажеше да прояви интерес. След като фондацията „Зелиджа“ го бе уведомила, че одобрява проекта му, веднага написа писма до посолството на Брега на слоновата кост в Париж и до различни ведомства в тази страна, че ще замине през юли. Франсоаз бе написала писмата на пишеща машина. Преписите бяха събрани в отделна папка. В друга бе подредил копия от писмата, които бе отправил до фирми за производство на фотографски апарати и снимачни камери. Той не се съмняваше, че тези големи фирми, поблазнени от рекламата, която обещаваше да им прави през време на пътешествието си, ще му предоставят материалите, от които се нуждаеше. Но още никой не бе му отговорил.

— Ето какво съм писал на „Кодак“ днес, за да ги подсетя — каза той. — Прочети и ми кажи какво мислиш!

Той й бутна един лист под носа. Тя прочете писмото и се изуми от нахалството на този хлапак на шестнадесет и половина години. На негово място тя никога не би посмяла да говори за своите „предстоящи изследвания“, за необходимостта да бъде веднага уведомен и да уверява един директор „в своите искрени почитания, в очакване на благоприятен отговор“.

— Прекаляваш! — каза му тя.

— Ако аз самият не съм уверен в това, което ще предприема, никой няма да ми вярва.