Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 133
Анри Труайя
— Съмнявам се — каза Мадлен сурово. — Дошла съм заради Жан-Марк.
Погледът на Карол остана непроменен, наивен.
— Заради Жан-Марк? Какво се е случило? — прошепна тя.
Това спокойствие изненада Мадлен. Главата й пламна от гняв. Сърцето й затуптя така силно, че обърка плановете й.
— Аз зная всичко — каза тя.
Карол се усмихна със свити устни.
— А, да! И какво?
— Вие не трябва да продължавате тази лудост, Карол! Мога да допусна, че Жан-Марк, който е още хлапак, си е загубил главата, но вие…
Колкото повече се нервираше, толкова Карол изглеждаше по-спокойна. Дори можеше да се допусне, че тази сцена я забавляваше. Цялата й фигура, позата и тоалетът й я очертаваха като един много опитен в лавирането противник.
— Не разбирам вълнението ви — каза тя със злъчна любезност. — Това, което става тук, не ви засяга.
— Засяга ме! И да искате, и да не искате, това семейство е и мое!
— Каква сте вие — майка на Жан-Марк или жена на Филип, за да говорите така?
— Аз отгледах Жан-Марк. Той ми е като син! И като виждам какво искате да направите от него…
— Правя го мъж. И вярвам, щастлив мъж.
— Като го тласкате да лъже баща си!
Мадлен изрече с театрален тон тези думи и остана недоволна.
Сиво-зелените очи на Карол я предупреждаваха, че няма да успее да я изплаши с повишаване на тона.
— Скъпа Мадлен — каза тя, — не се горещете. Една дума предизвиква друга и хората се скарват до смърт, без точно да знаят защо. Мисля, че вие не желаете това!
— Желая вие да оставите Жан-Марк спокоен!
— И той ли желае това?
— Вие добре знаете, че не!
— Тогава! Защо да се лишавам от удоволствието да го обичам? От привързаност към Филип, който ме лъже от първия ден на сватбата ни?
— От уважение към отношенията, каквито трябва да има между баща и син.
— Вие искате много от мене! Не обичам да правя жертви!
— Ако Филип се научи…
— Обещавам ви да направя и невъзможното, за да не се научи.
Тази прекалена самоувереност парализираше Мадлен. Тя не можеше да намери други доводи. Набра сили и заговори, като наблягаше силно на всяка дума:
— Виждам, Карол, че вие подценявате възможностите ми за постигане на целта, която съм си поставила!
— Заплахи? — изсъска Карол, като сви клепачи. — Колко е нетактично от ваша страна.
— Налага се, щом като не разбирате от друг език!
— И този съвсем не ме засяга. Вие не можете да направите нищо срещу Жан-Марк и мене!
Предизвикана по този начин, Мадлен реши да изиграе всичките си козове.
— Представяте ли си вашето бъдеще, ако Филип узнае истината? — попита тя.
— От кого ще я научи? От Франсоаз? От вас?
— Няма значение от кого. И ще поиска развод!
— Няма да бъде голяма беда за мене!
— Още на другия ден ще бъдете в окаяно материално положение!
Лицето на Карол се озари, сякаш изразяваше някаква благодарност. И очите, и устата й — всичко показваше нейния ум, равновесие и прелест.
— Не се безпокойте за моето положение, скъпа Мадлен — каза тя. — Когато Филип пожела да се ожени за мене, аз му поставих условието, че между нас трябва да има пълно равноправие. Тогава той бе много влюбен в мене и прие. Нашият брак значи е сключен на принципа всичко да бъде общо. В случай на развод цялото имущество ще бъде разделено на две, включително и бюрото му. Така че ако поиска да го запази за себе си, ще трябва да ме компенсира. А това ще му струва много скъпо. Познавам го много добре и зная, че ще предпочете да затвори очи и да ме задържи при себе си, макар и невярна.