Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 133

— Съмнявам се — каза Мадлен сурово. — Дошла съм заради Жан-Марк.

Погледът на Карол остана непроменен, наивен.

— Заради Жан-Марк? Какво се е случило? — прошепна тя.

Това спокойствие изненада Мадлен. Главата й пламна от гняв. Сърцето й затуптя така силно, че обърка плановете й.

— Аз зная всичко — каза тя.

Карол се усмихна със свити устни.

— А, да! И какво?

— Вие не трябва да продължавате тази лудост, Карол! Мога да допусна, че Жан-Марк, който е още хлапак, си е загубил главата, но вие…

Колкото повече се нервираше, толкова Карол изглеждаше по-спокойна. Дори можеше да се допусне, че тази сцена я забавляваше. Цялата й фигура, позата и тоалетът й я очертаваха като един много опитен в лавирането противник.

— Не разбирам вълнението ви — каза тя със злъчна любезност. — Това, което става тук, не ви засяга.

— Засяга ме! И да искате, и да не искате, това семейство е и мое!

— Каква сте вие — майка на Жан-Марк или жена на Филип, за да говорите така?

— Аз отгледах Жан-Марк. Той ми е като син! И като виждам какво искате да направите от него…

— Правя го мъж. И вярвам, щастлив мъж.

— Като го тласкате да лъже баща си!

Мадлен изрече с театрален тон тези думи и остана недоволна.

Сиво-зелените очи на Карол я предупреждаваха, че няма да успее да я изплаши с повишаване на тона.

— Скъпа Мадлен — каза тя, — не се горещете. Една дума предизвиква друга и хората се скарват до смърт, без точно да знаят защо. Мисля, че вие не желаете това!

— Желая вие да оставите Жан-Марк спокоен!

— И той ли желае това?

— Вие добре знаете, че не!

— Тогава! Защо да се лишавам от удоволствието да го обичам? От привързаност към Филип, който ме лъже от първия ден на сватбата ни?

— От уважение към отношенията, каквито трябва да има между баща и син.

— Вие искате много от мене! Не обичам да правя жертви!

— Ако Филип се научи…

— Обещавам ви да направя и невъзможното, за да не се научи.

Тази прекалена самоувереност парализираше Мадлен. Тя не можеше да намери други доводи. Набра сили и заговори, като наблягаше силно на всяка дума:

— Виждам, Карол, че вие подценявате възможностите ми за постигане на целта, която съм си поставила!

— Заплахи? — изсъска Карол, като сви клепачи. — Колко е нетактично от ваша страна.

— Налага се, щом като не разбирате от друг език!

— И този съвсем не ме засяга. Вие не можете да направите нищо срещу Жан-Марк и мене!

Предизвикана по този начин, Мадлен реши да изиграе всичките си козове.

— Представяте ли си вашето бъдеще, ако Филип узнае истината? — попита тя.

— От кого ще я научи? От Франсоаз? От вас?

— Няма значение от кого. И ще поиска развод!

— Няма да бъде голяма беда за мене!

— Още на другия ден ще бъдете в окаяно материално положение!

Лицето на Карол се озари, сякаш изразяваше някаква благодарност. И очите, и устата й — всичко показваше нейния ум, равновесие и прелест.

— Не се безпокойте за моето положение, скъпа Мадлен — каза тя. — Когато Филип пожела да се ожени за мене, аз му поставих условието, че между нас трябва да има пълно равноправие. Тогава той бе много влюбен в мене и прие. Нашият брак значи е сключен на принципа всичко да бъде общо. В случай на развод цялото имущество ще бъде разделено на две, включително и бюрото му. Така че ако поиска да го запази за себе си, ще трябва да ме компенсира. А това ще му струва много скъпо. Познавам го много добре и зная, че ще предпочете да затвори очи и да ме задържи при себе си, макар и невярна.