Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 134

Мадлен не знаеше условията, при които бе сключен бракът на Филип. Сега неговото лекомислие я изненада. Значи дори той, който е така предвидлив и суров, беше надхитрен от тази жена! Тя промърмори с дрезгав глас:

— Вие сте едно долно същество!

— Прозорливо преди всичко — каза Карол.

— Нищо не ви оправдава.

— Любовта ми към Жан-Марк.

Преминала вече границата, яростта на Мадлен гаснеше. Какво можеше да се иска от едно чудовище? Тя гледаше Карол като някакво изключително създание от кристал и желязо, като някакъв концентрат от лъжи, егоизъм, жестокост, покрити с най-красивата маска в света. Между тях настъпи дълго мълчание, като някакво примирие. Карол отвори една кутия, пълна с американски цигари. Мадлен бе вече запалила своята френска цигара. Те пушеха една срещу друга и всяка преценяваше съпротивителната сила на другата. Като спортистка Мадлен признаваше, че е загубила първия манш. Но здравият инстинкт й подсказваше, че не трябва да губи контакт с противника. Само, при условие че привидно приеме становището на Карол, ще има някакъв шанс да промени положението в края на краищата. Скръстила ръцете си, тя ги стискаше до болка.

— Скъпа Мадлен! — въздъхна Карол. — Какви грижи ви създавам! Ще ми позволите ли да ви кажа, че всичко ще върви по-добре, ако вие не се намесвате. Аз зная, че сте се срещали с Жан-Марк вчера.

— Каза ли ви?

— Разбира се!

Засегната на най-болното място, Мадлен почувствува, че Карол взема все по-голямо надмощие над нея.

— Той ми каза също, че ви е дал същия съвет — продължи младата жена. — При това положение защо трябва да упорствувате?

Мадлен наведе глава, зашеметена от мъка, ярост и страх за неизвестното.

— Как гледате на бъдещето? — попита тя грубо.

Карол размаха ръка във въздуха.

— Ние, нито аз, нито той, не сме толкова млади, толкова наивни, че да вярваме във вечността на чувствата. Един ден Жан-Марк ще ми се насити, ако дотогава аз не му се наситя. Ще се разделим, обогатени с прекрасни спомени. И всичко ще тръгне по релсите, тия именно тъжни релси, които вие така разпалено защитавате. Виждате ли, че не си правя илюзии. Това трябва да ви успокои.

— Това ме ужасява! — каза Мадлен.

— Най-важното е Жан-Марк да не бъде ужасен! Той е толкова очарователен! И толкова много ви обича! Още малко и ще го ревнувам!

Тя се усмихна и отърси пепелта от цигарата си. При това движение пеньоарът й се разтвори още и разкри рамото й, закръглено и тъмночервено. Мадлен не можеше да отрече, че тази жена е хубава. Красотата й предизвикваше — да вдигнеш ръка, да я удариш и да я разрушиш. Денят замираше.

— Вече нищо не се вижда! — каза Карол, протегна ръка и запали една лампа. — Разбира се, ще останете да вечеряте с нас — продължи тя.