Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 132

— Ако не работиш както трябва, ще те скъсат.

— О, ами аз работя…

— С тази жена, вмъкнала се в живота ти? Бих се учудила много! Искам да ти помогна, мило момче!

— Никой не може да ми помогне!

— Позволи ми да опитам! Ще говоря с Карол.

Светкавичен блясък се появи в очите на Жан-Марк.

Той извика:

— Не, Маду! Не прави това!

После, като наведе глава, добави:

— Не искам да свършва!

— Ти току-що ми каза, че си се преместил, за да се опиташ да се отдалечиш от нея.

— Не бе истина! Мислех си, но не бе истина! Не зная къде се намирам! Ах, Маду, ако бях болен, ако нервите ми бяха разстроени, ти нямаше да ме мразиш, уверен съм! Е, добре тогава, не ми се сърди, не ме ненавиждай, загдето съм влюбен в Карол! Тази любов се е вкоренила тук, в главата ми, тя е толкова силна, толкова мъчителна и неизлечима! Колкото повече се опитваш да ме излекуваш, толкова повече ще ме приближаваш до нея! Най-добре е да си заминеш за Тюке. Обещавам да ти пиша. Искам все така да ме обичаш.

Той хвана дръжката на вратата.

— Отиваш ли си вече? — попита тя съкрушено.

— Да.

— Тогава довиждане!

— Довиждане, Маду. Благодаря ти.

В очите му прочете такава мъка, че реши: „Ще те спася аз тебе на всяка цена; ще се срещна с Карол!“ Той излезе и затвори вратата. Тя чу как стъпките му заглъхнаха в коридора.

XXII

Мерседес се появи в антрето и съобщи:

— Госпожата ви моли да отидете в стаята й. Ако обичате, последвайте ме…

— Аз знам пътя — каза Мадлен.

Мина пред прислужницата и тя, както обикновено, я измери от глава до пети с презрителен поглед. Като влезе в спалнята с бледорозови тапети, Мадлен се изненада, че не намери никого. Леглото бе застлано с кожа от испанска овца. Дървен ангел от многоцветно пъстро дърво придържаше завесите на балдахина. Върху стара масичка с инкрустации ухаеше букет от чайни рози. От полуотворената врата на банята долетя гласът на Карол, тънък и мелодичен:

— Мадлен, кой попътен вятър ви доведе в нашите води? Само една минутка и ще бъда при вас!

Миг след това тя се показа, облечена в дебел пеньоар от бяла пухкава материя, пристегнат в кръста с шнур, а ръкавите навити до лакти. Горе дрехата бе разтворена само толкова, че да разкрива нежната бразда между гърдите й. Дантелена шапчица като малко облаче бе кацнала върху косите й. Под това бабешко боне блестеше очарователно, нежно и безочливо лице без грим. „Може ли едно двадесетгодишно момче да устои пред този толкова съблазнителен образ?“ — помисли си Мадлен със злобен възторг. Лъхна я парфюм с аромат на окосено сено.

— Няма да ви целуна! — каза Карол. — Намазана съм с крем.

С върха на устните си тя й отправи въздушна целувка. После я покани да седне и самата седна. През разтворения й пеньоар се показаха грижливо обезкосмените й крака.

— Неудобно ми е, че ви приемам така! — продължи тя. — Бях капнала от умора, като се прибрах от покупки. Исках да се окъпя, за да си отпочина. Децата много ще се зарадват, като ви видят! Надявам се, че този път ще останете по-дълго време при нас!