Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 126

Като влезе в хола на хотела, едно младо момиче, седнало в един от фотьойлите, веднага скочи. Мадлен се замисли за миг, преди да познае племенничката си. Франсоаз бе леко гримирана и кестенявите й очи блестяха.

— Милата ми! — извика Мадлен, като я прегърна. — Не можах да те позная! Знаеш ли, че така много ти отива?

Но Франсоаз я прекъсна. Очите й бяха препълнени с мъка.

— Ето те най-после! — прошепна тя. — Толкова е хубаво! Нямаш си представа! В писмото не можах да ти обясня добре!…

— Ела бързо — каза Мадлен.

Изкачиха се в стаята й. Куфарът, неразтворен още, стърчеше на масата. Мадлен седна на края на леглото, а Франсоаз срещу нея на едно кресло. Дълго време се гледаха. Най-после Франсоаз зашепна със съкрушен глас:

— Какво ще стане с нас, Маду? Страх ме е! Страхувам се за себе си, за нея, за Жан-Марк, за татко! Представяш ли си какъв кошмар преживявам вкъщи! Тази жена… тя е дявол!… Така се преструва пред баща ми, като котка. И то пред мене, пред мене, която зная всичко!… Как се осмелява?…

Мадлен бе решила да смекчи положението, за да спаси Франсоаз от отчаянието.

— Вземаш всичко много присърце, мила — каза тя.

— Ако ти ги беше видяла както аз!…

— Може Жан-Марк да се е поувлякъл за миг…

— Наричаш това мигновено увлечение? Но, Маду, ти не си разбрала. Те са… Те са любовник и любовница!…

— Откъде знаеш?

— Чета го по лицето на Карол. Тя се среща с Жан-Марк всеки ден. Вечер се прибира сияеща. А татко, татко я отрупва с комплименти!… Ужасно е!… Трябва да се тури край!… Ти трябва да говориш с Жан-Марк!…

— Свърших това вече — каза спокойно Мадлен.

— Кога?

— Връщам се от него.

Лицето на Франсоаз се напрегна от вълнение.

— Какво ти каза той?

— Разговаряхме надълго. Можах да се убедя, че между него и Карол няма сериозни отношения. Той е сглупил и без да признава, съжалява. Преместил се е най-вече, за да бъде далеч от нея.

— Така ли каза? — извика Франсоаз. — Лъже! Лъже! Тя го е научила да лъже. Превърнала го е в чудовище!…

Тя закри лицето си с ръце. Мадлен я притегли да седне до нея на леглото и притисна главата й на рамото си, сякаш за да я закриля.

— Виждаш чудовища навсякъде! — каза Мадлен. — Вълнуваш се като малко момиче. Убедена съм, че тази история скоро ще свърши така просто и така глупаво, както е започнала. Кой от нас не е изпадал в лудост?

— Всичко си има граници! Ти, Маду, ти, ако бе на мястото на Карол, ти никога не би направила подобно нещо!

— Не, разбира се… И все пак как може човек да бъде сигурен? Мъжете и жените понякога биват така разтърсвани от загадъчни и силни инстинкти, че не могат да устоят, макар и да са се считали непоклатими…