Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 127

— Та ние не сме животни все пак!

— Привидно не! Обаче по същество… по същество?… Най-важното сега, мила моя, е всичко да се оправи, преди баща ти да е забелязал нещо. Твоята мисия — много тежка, признавам — е да поддържаш вкъщи атмосфера на добро разбирателство. А моята задача е да накарам Жан-Марк да дойде на себе си. От нас двете зависи всичко, ние ще успеем.

Дишането на Франсоаз като че ли ставаше по-спокойно. Тя обърса с кърпичка носа си и се притисна още по-силно към Мадлен.

— Много мило, че дойде — каза тя. — За мене е толкова тежко да се боря сама. Дано Патрик никога не научи!…

— Защо мислиш, че ще научи?

— Не зная… Ако се научи, ще се ужаси, ще се отврати и ще побегне от семейството ни като от прокажени!…

Замълчаха. Мадлен запали цигара. Франсоаз се загледа замечтано в далечината.

— Знаеш ли, Маду, че откакто ти замина, аз преживях и радости, и разочарования. Цяла една бъркотия, която още сама не мога да разбера… Бих казала, че времето, което досега бавно си течеше, е започнало да лети. Работя много. И тъй като искам на всяка цена да успея на изпита, склоних Мирел Борделе да взема уроци по руски заедно с мене от Александър Козлов. По този начин ние разделяме таксата. Той идва вкъщи всеки вторник и петък, за да предава и на двете ни. Татко е много доволен от това разрешение. Истина е, че за един час научаваме повече, отколкото за една седмица в общия курс! Толкова е културен и чувствителен! Той ми стана голям приятел!

— Ах! Да? — каза Мадлен, като прикри изненадата си с любопитство.

— Завчера двамата с него пихме по чашка в „Двете маймуни“ на излизане от института — продължи Франсоаз. — Водихме вълнуващ разговор. Изведнъж — не можах да се въздържа — всичко му разказах!

— Кое всичко?

— Историята на Жан-Марк и Карол.

— Как можа? — прошепна Мадлен изумена.

— Да.

На Мадлен й се стори, че вече разговаря с друг човек и че цяла година се е претърколила за една минута.

— И неговото мнение бе като твоето — продължи Франсоаз.

— Ето, виждаш ли!…

— Разказах му и за Патрик… Сбъркала ли съм?

— Не. Защо? — каза Мадлен.

След първата изненада сега тя бе доволна от разведряването на Франсоаз. Младите имаха тази чудна способност да се съвземат бързо след отчаяние. Желанието за живот винаги се възвръща у тях като пламък, който не угасва под пушека. Като галеше косите на племенничката си, Мадлен каза:

— Добре си постъпила, като си променила прическата си и малко си се гримирала! Така очите ти изпъкват повече. Станала си десет пъти по-красива. Патрик ли те накара?

— О, не!

— А какво каза за тази промяна?

— Той дори не забеляза. Нищо не вижда или пък не иска да вижда. Мисли само за следването си, за бъдещето си, за това, което ще получава, и за това, което ще спестява! Не е човек, а някакво бюро за професионални справки!

Тя се замисли с навъсени вежди и после добави по-тихо:

— Странно е, Маду: отегчавам се вече с него! Може да е интелигентен, но никак не е фин…

Мадлен остана доволна от това откровение. Отдавна искаше да отвори очите на Франсоаз за непоправимото безличие на Патрик. Разголен за миг, този нещастник вече не съществуваше.